200 грама секс

Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем скоро, нямаше да са уморени и нервни. И наистина, тясната уличка беше още утринно свежа и почти пуста, слънцето грееше точно като да се захванеш усърдно с новия работен ден. Тясната уличка не е литературен похват, който да притисне героите още по-близо и да внуши една тайнствена интимност. Просто в Холандия повечето улици са тесни. Но не всички вълнуват мъжкото въображение така, както тази, по която вече крачех с преднамерено нехаен вид. Половината витрини бяха все още празни. Но пред другите, поизлезли край отворените врати, вече се разкършваха и подмятаха закачки помежду си разнокалибрени представителки на обединените нации. Такааа… Коя ли да бъде… А! Тези са българки! Интересно… Дали?... Не, неудобно ми е. А тази? Приближавам се, но отвътре се чува българска чалга. Ама че работа! Къде съм попаднал?!... На края на улицата обръщам и тръгвам пак. Вече ме гледат с интерес. Професионален, разбира се. По дяволите, усещам, че се изчервявам! Иска ми се да е типична някак си. Но и да е добре сложена, да е хубава в лице, и погледът… ако може в погледа да има нещо… Много съм претенциозен, знам. Ето! Тази ще е! Тя веднага улавя намеренията ми и недвусмислено ми кимва. Приближавам се и се правя на небрежен. Колкото мога. Хайде, влизай, подканя ме тя. Откъде си, я питам. Румъния. Добре! Хайде, пак ме подканя. А аз съм се подпрял на касата на вратата и не бързам. Тя е само на петдесет сантиметра от мен и е точно това, което искам. Добре, ще вляза, й казвам, но имам една по-особена молба. Тя ме оглежда весело и ми дава да разбера, че нищо не може да я стресне, че при нея клиентът е винаги удовлетворен. ОК! И изплювам камъчето – не искам секс, искам да те снимам на работното ти място. (А ти, любезна читателко, какво си помисли?!) Разочарована е. Не, не може! Защо да не може?! Ще си платя като за секс! Не, не може! Аз ако исках да ставам фотомодел, щях да отида другаде, тук съм дошла за секс. Е, какво толкова, опитвам се да я убедя, още е рано, няма да изпуснеш клиент, пък и аз ще ти платя. Искам просто да направя няколко снимки вътре, с теб. Не, категорична е тя, ако искаш, влез, за теб blow job – 30 евро. Сега пък аз не искам. Давам заден и се оглеждам. Тайната ми мисия е разкрита и няма смисъл да пробвам при друга.

Проститутките „на витрина“ са сигурно най-показното нещо в Холандия, но е забранено да бъдат снимани, дори от улицата. Какви са причините мога само да гадая. Вероятно родителите на поне половината момичета си мислят, че обичните им дъщери работят като сервитьорки или камериерки в някой хотел. Пък сигурно и клиентите също се надяват на някаква дискретност. Не се знае снимката пред чии очи ще попадне. А и ако беше разрешено снимането, тълпите туристи с фотоапарати щяха да затрудняват „сгледите“. Всеки вдигнат фотоапарат предизвиква гневна реакция. Или забележка от някой невидим до този момент мъж, надзираващ работния процес. Но аз вече се бях амбицирал и в следващите няколко дни направих всичко възможно да заснема тази така парадоксално табуирана публичност.

Но това са моите глупави фотографски неволи. Със снимки или без, проституцията в Холандия е една от главните туристически атракции. Малката държава, в която търговията е фетишът, върху който се крепи националната идентичност на предприемчивите й жители, експлоатира изключително умело образа си на място, където свободите са мъничко повече, отколкото в и без това разкрепостената Европа. Coffeeshop-овете, в които можеш да изпушиш цигара с лек наркотик или да хапнеш кексче, каквото баба ти никога няма да ти приготви, неудържимо привличат не само пристрастените към разходките в магичния свят на смеха и халюцинациите, но и онези, за които това ще бъде просто пикантната и вълнуваща подправка в пътуването им до Холандия. Употребата на леки наркотици и проституцията са не просто разрешени в Холандия, те са афиширани до такава натрапчива степен, че са се превърнали в нейна запазена туристическа марка. Тази рекламна стратегия е инфантилна, но очевидно работи. Улиците на Амстердам са пълни с интернационална младеж, която се ориентира в посоките на града по специфичната миризма на марихуана, а витрините с поклащаща се плът са гледка, която наистина не може да бъде видяна другаде.

Холандците, освен либерални, са и доста прагматични. Ако нещо не може да бъде забранено, то по-добре да е официално разрешено и от него да се извличат ползи. Проституцията е съвсем законна професия и практикуващите я плащат своите данъци на държавата, както всички останали. Дори във времена, в които житейските правила са били подпечатвани с нажеженото желязо на църквата, проституцията е била легална и даже регламентирана. Имало е и ограничения – в XV век проститутки са можели да бъдат само неомъжени жени, а клиентите им само неженени мъже. Освен семейните мъже, от необвързваща ласка са били лишени и евреите. Тогава мястото на този бизнес е бил извън крепостните стени, но по-късно управата определя за целта няколко улици вътре в града и всичко си идва на мястото. През средновековието професията на проститутките била смятана за безчестна, но очевидно това съвсем не пречело самите проститутки да бъдат желани и привлекателни дотолкова, че много от платната на Златния век на холандската живопис – XVII, изобразяват разгулни сцени от градските бордеи. Странно е как и при католическото испанско управление, и при последвалия твърдо пипащ калвинизъм проституцията не само не е била забранена, но и се е намирала сякаш под бащинската закрила на иначе ненавиждащия телесните наслади Бог. Свидетелството е видно и сега – Старата църква в центъра на Амстердам е плътно обрамчена от витрините на проститутките, които не крият нищо от строгия поглед на всевишния, само на няколко метра от църковните стени. Колкото и да е богоугодно това занятие обаче, в последно време холандските власти затвориха част от публичните домове и много от витрините заради връзка с трафика на жени и насилственото им експлоатиране. Интересно е как пазарът на женска плът също има своите закономерности. Ако до 60-те години на XX век проститутките в Холандия са били предимно холандки и гурбетчийки от съседните страни, то през 70-те години, покрай бума на азиатския секс туризъм, попълненията вече са предимно от Тайланд и Филипините, през 80-те масово навлизат чернокожи от Африка и Латинска Америка, а 90-те години пък отприщват преселението от Източна Европа.

Сцената в началото на този разказ се разигра в един провинциален град, който извън въпросната тясна уличка има съвсем благопристоен вид. Амстердам обаче прилича на един огромен секс шоп. Червените му улици са в самия център, те всъщност създават до голяма степен специфичната атмосфера на този космополитен, но и уютен град, те определят яркия му колорит. Освен витрините с полуголи момичета, безброй са магазините, в които се предлага всичко, което може да послужи по какъвто и да е начин в любовната игра, десетки са еротичните киносалони, доста са и местата, където можеш да наблюдаваш секс на живо. Няма и следа от пуританска свенливост, нищо не е скрито, нищо не е казано с половин уста. Напротив, крещящи реклами отвсякъде се опитват да подмамят дори и неизкушения. Всичко е на тезгяха на улицата. На витрините момичетата се поклащат като парчета месо в месарница, а заучените и повтарящи се гримаси на лицата им ме карат да се усъмня дали са живи, дали не са просто кукли, държани отзад в склада, които сутрин някой подрежда и навива. Късно през нощта кепенците хлопват. До другия работен ден. В този колосален еротичен Дисниленд сексът е бизнес, ежедневие, рутина. Да, платеният секс е стока. Но в Холандия дори и той е профанизиран до крайност, съвсем по протестантски. По същия начин плоската обедна светлина лишава клиента от дълбоките сенки и богатите нюанси на собственото му въображение.

Всичко това ми напомня за един откъс от „Закуска за шампиони“ на Кърт Вонегът. В него един земен астронавт попада на планета, където всички растения и животни са унищожени и затова местните хуманоиди ядат само храна, произведена от нефт и въглища. Те завеждат нашия човек на кино, за да му покажат какви мръсни порнофилми се гледат на тяхната планета. Нашият човек е силно заинтригуван, макар да е сигурен, че по-мръсни филми от тези, които е гледал на Земята, не може да има. Но в тъмнината на салона, още преди да се е показало нещо на екрана, той започва да се възбужда, защото по високоговорителите се чуват дълбоки стонове и твърде сластно примлясване. Филмът обаче е следният. Един мъж яде круша. Всъщност това е всичко. Просто яде круша. Яде я бавно, наслаждавайки й се, а камерата в едър план следи всяко отхапване, всяко преглъщане, следи в детайли наслюнчените му и потръпващи от удоволствие устни. И така, докато крушата изчезне напълно в раззинатата му уста. Публиката изпада в екстаз. За извънземните яденето на круши станало еротично изживяване. Холандците пък са успели да превърнат секса в ядене на круши.

И все пак, чудя се дали просто не ми се досвидяха онези 30 евро...

сп. "Жената днес", 2011 г.

Повече снимки - в галерията.