До Попово и назад

дата 03.07.2016 г.  |  автор Ангел Ангелов - A4o90  |  www.flickr.com/photos/angel-photography

Веднъж годишно в Попово пристига пътуващ панаир, който става повод за (макар и временно) оживление на града. Къде от носталгия, къде от любопитство реших да съчетая посещението на баба с "околийския празник". Все пак, последните ми спомени за такъв панаир бяха  отпреди 15-тина години.. И така:

 

  • Билет? Тук.
  • Фотоапарат? Тук.
  • Малко дрехи и друг второстепенен багаж? Тук.

 

 

Потегляме в 6:40 сутринта, при това по разписание. И това с БДЖ.. ти да видиш.. 

 

Неслучайно избирам да пътувам с влак по това направление. От линията покрай Своге, Бов, Лакатник итн. се откриват прекрасни гледки. 

 

 

Минавал съм по този маршрут дестки пъти и все още не ми е омръзнал (а явно и не само на мен :) )

 

 

Няколко часа по-късно пристигам в Попово. Баба ме чака с гозби. Бил съм заслабнал (Да бе, да).

Отдаваме се на приказки и спомени, докато не започва турския сериал. Ясно, време ми е да излизам.

 

Самият панаир се простира на затворената за целта главна улица. Брей, в Попово все още има хора. Тълпата се придвижва бавно, развеселена от промяната в ежедневието. Лампите са много и примигващи, музиката е чалга. Миризмата на варена царевица се смесва със сладкия аромат на захарен памук. 

 

 

 

 

В далечината се чуват писъци и се запъвам в тази посока. Гондола. За момент през ума ми минава идеята да се кача. Стомахът ми казва "не" и продължавам по пътя си.

 

 

Стигам до място с още по-голяма концентрация на хора. Блъскащи колички. Стари, очукани, сигурно са същите, на които се возих преди 15 години. И въпреки това предизвикват фурор. Виждали ли сте възрастни хора да се състезават (да се чете блъскат) с малки деца за място? Аз не бях..

 

 

 

Налазват ме спомени. И на мен ми бяха любими, но преди ме водеха. Преди, когато ваканциите бяха дълги и горещи, а най-големия ми проблем беше списъкът с книги, които трябваше да изчетем.

 

Прибирам се, защото за следващия ден си бях набелязал още нещо от спомените. 

 

 

Често се събирахме на язовира. Рядко хващахме нещо, но това не ни спираше, а и самото време със семейство и приятели беше по-важно. Друго е, когато си сам..

 

Идва време да си тръгвам. И от язовира, и за съжаление от Попово. Толкова бързо ли мина всичко?

Обещавам да се върна скоро. Стягам багаж. Такси. Гара. БДЖ. Правя още няколко кадъра, преди нещо да ме спре. До следващия път.. че и влакът закъснява.. ти да видиш..

 

 

 

Страници:  1

Коментари    
PhotoJunior
04-07-2016 22:00

Хареса ми! И кадрите, и разказа :)
-0 +2
kvakioh
05-07-2016 22:53

Екстра е всичко.
-0 +0
mariyan87
02-08-2016 16:00

хубави кадри! напомнят ми на времето на лентите! :)
-0 +2
Maximize
01-11-2016 15:43

Браво много ми хареса, налегна ме носталгия за моето село :Д
-0 +1
offroader2
18-11-2016 14:56

много добре,,,липсва ми още малко ,за спомените от язовира ,,успех
-0 +1
KateQP
04-04-2017 11:18

Страхотно !!!
-0 +0
trifo
02-05-2017 21:56

Супер
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.