Автор: Lalinda
Дата: 21-08-08 15:55
... което опитва да се докаже. Фактът, че не е била считана за изкуство... че се е считала за занаят... е поставял капан пред почти всеки сериозен фотограф."
(Ричард Ейвидън)
(провокирано от темата на anaksagor за техничарите-гурута)
И това, в една съвсем друга плоскост: "Портретният фотограф зависи от друг човек, за да направи снимката си. Въображаемият субект, който в някакъв смисъл съм аз, трябва да бъде разкрит в някой друг, който желае да участва във фикцията, за която е възможно да не знае..."
***
Впрочем, там (в темата) на няколко пъти се споменава Ансел Адамс, та реших да ви цитирам нещо от страницата, посветена му във www.photoquotes.com, но не харесах нищо освен отговора му: "Бих накарал жена си да ми помогне да изнесем негативите!" на въпроса какво/кого би спасил първо, ако къщата му гори - негативите или съпругата си.
Хареса ми позицията на Питър Адамс, на следващата страница след Ансел Адамс:
"Открих, че много фотографи мислят по един и същи начин, стане ли дума за оборудване и химия, но рядко има двама, които да се съгласят за каквото и да било, стане ли дума за това кое прави снимката хубава."
"Great photography is about depth of feeling, not depth of field."
"Голямата (или пък великата - б. м.?) фотография е за дълбочината на чувствата, не за DOF-a."
(свободен превод; който иска да види оригиналите, да почете по-задълбчено из сайта)
Е, списъкът на сайта започва с откровенията на Беренис Абът и нейното:
"Не съм видяла много фотографии, които да са ми направили впечатление."
(ох, и аз, а Абът е живяла близо век!)
|
|