PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 4 всички

напред

последна

Батальонът се строява за последен път...

Автор: J0R0
Дата: 14-08-08 13:54

Нека тая тема да е за казармени снимки и спомени.

http://joro.photo-forum.net/images/army.jpg

Това в червеното кръгче съм аз.
Русе, 1978 г.

До мен клекнал е моя приятел легендата Стефан Долашки (Дулака).

Беше пич.
Бяхме в един взвод. Берем грозде на лозето на взводния и чувам през съседния ред едно фалшиво пеене "Life is very short, and there's no time
For fussing and fighting, my friend" - най-фалшивото пеене което съм чувал някога.
We can work it out - подвикнах му и от тогава се сприятелихме.

Дулака още в казармата друсаше яко.
Квот' намери - седалгин нео, кодтерпин, дизепам... смесено с алкохол.
Беше цар на глупостите.
Цялата рота марширува, Дулака единствен пее, колкото му глас държи "Дойчланд, Дойчланд юбер алес".
Бягаше от поделението, връщаха го, вкарваха го в ареста, биеха го, пак бягаше...
Само ние двамата не давахме въоръжен наряд до края, не ни даваха бойни патрони, смятаха ни за неуравновесени и затова бичехме наряди в кухнята, миехме чиниите.

От 1980 до 1993 Дулака висеше предимно на Попа и обикаляше страната на автостоп.
Никога не е работил нищо.

През 1988 на къмпинг Арапя имаше една компания рокери и хипари - седяха в единствената кръчма и бяха толкова агресивни и шумни, че никой нормален човек не се осмеляваше да седне в тая част на кръчмата.
Имаше един огромен тип 2 метра, 150 кила, с коса и брада до кръста, който викаше "Аз съм Архиепископа и аз командвам парада тука!". Носеше огромен кръст на голия си тумбак.
Седнах при него, от дума на дума стана въпрос че съм служил с Дулака и сме били приятели в казармата.
И тоя тип взе да ми се кланя до земята, като на пророк, който е имал жив контакт с Божеството....

Дулака освен всичко беше и поет. Никога неиздаван. Разни хипари преписваха стиховете му в смачкани тетрадки, които разнасяха незнайно защо.

Последните години като се срещахме по улиците не ме познаваше. Искаше ми 20 стотинки и ме гледаше с празен поглед. В моментите на проблясъци искаше да ме черпи с коктейл "Сицилия" - любимия му - салицилов спирт от аптеката с чай за разредител и убиване на вкуса.
Няколко пъти го затваряха в клиники - бягаше.
Изселиха го от София - върна се.
Последния път "24 часа" писа за него че избягал от клиниката чисто гол и се качил в трамвая за ужас на пътниците.

През 1993 Дулака умря като куче в центъра на София, замръзна заспал пиян пред вратата на Синьото кафе до Стадиона.