Автор: angee
Дата: 29-07-08 07:07
Eдна хубава сутрин всички ние се събудихме и най-после осъзнахме, че сме заложници.
Заложници на министърката на бедствията, която така и не намери време да ни обясни какво гърми около София.
Заложници на атомното лоби, което зареди реактора на "Козлодуй" с Бог знае какво. Още не е гръмнало, обаче се очаква.
Заложници на стратегическия инвеститор, който купи "Кремиковци" за един долар, за да го заложи и да задигне въглищата от държавния резерв.
Заложници на правителство, което за една вечер изгуби един милиард финансиране от европейските фондове. Но ни успокоява, че неговите мошенически фирми, заради които европейците са ни спрели финансирането, няма да се увътрят - ще си получат своето от нас. От бюджетния излишък. За който всички плащаме.
Заложници на президент, който изпраща ченгета в Брюксел, за да проучват кой точно е натопил Нашите фирми пред Този, който не трябва, та да му свие сърмите.
Заложници сме ние...
Най-лошото е, че никой не се обажда на близките ни, за да им поиска нещо, та да му платят, за да ни освободи.
Това им е най-лошото на нашите политтерористи - могат да ни завлекат, а не могат да си формулират исканията.
Кажете бе, братя, кажете какво още искате от нас - ще ви продадем каквото ни е останало, пък белки се откупим!
Да, ама не - от нас искат не пари в брой (откъде ли пък да ги вземем) - от нас искат да ги харесваме и да гласуваме за тях.
Заради бетонираното им Черно море.
Заради изсечената им Рила.
Заради заводите, продадени за по един пробит долар.
Заради бабите, които според официалната статистика по време на тяхното свръхуспешно управление са забогатели дотолкова, че вече могат да си купят по три хиляди яйца годишно. По десет на ден! За несведущите - това означава по лев и седемдесет дневно. Кофичка кисело мляко и половин хляб. И пак са благодарни! В криминалистиката на това му се вика "Стокхолмски синдром" - заложникът по някое време започва да симпатизира на похитителя и да мрази ония, които се опитват да го освободят. Щото с похитителя вече се е сработил, посвикнал му е на простотиите, на шамарите, на заплахите.
А какво да прави човек със свободата си?
И - какво беше това - свобода?
За деветнайсет години май че вече позабравихме това понятие.
Румен Белчев
|
|