Автор: _bluebird_
Дата: 27-06-08 15:39
Винаги, когато слушам тази песен - http://youtube.com/watch?v=0egWXAPGVOo - спомените ми ме връщат ето тук...
Тя вървеше сред хората - непознати и чужди. Усмихваше се. Продължаваше да върви и скоро стигна на терасата. Той беше там и нетърпеливо чакаше появата и. Нейният трепетлив поглед се усмихна на неговия така нетърпелив. Не си казаха нито дума - бяха излишни. Тръгнаха по малката уличка нагоре. Деня отдавна беше заспал, а нощта беше огряна от луната. От време на време се поглеждаха мълчаливо. Те като че ли никога досега не са казвали това,което сегашните им погледи казваха. Завиха надясно,тръгвайки към полутъмна и още по-тясна уличка. Къщите носеха онази приятна тишина и онова спокойствие, което напълно се беше сляло с тях. Търсеха местенцето,на което и двамата биха седнали на единствената маса намираща се до камината. Не знаеха посоката,не се и опитваха да я разберат - следваха интуицията си. Беше полунощ, когато в отражението на прозореца луната проблясна.Спогледаха се,погледнаха към нея и ТАМ и ТОГАВА беше СЕГА.
Влизайки погледнаха право към стената - на нея имаше картина, на която беше нарисувана луната. Така истинска и пълнолунна! Какво ли им казваше тя? Как ли ги гледаше? Те стояха неподвижно и я гледаха възхитени,а тя мълчаливо грееше в стаята. ТАМ и ТОГАВА бяха така истински! Всичко в стаята беше изпълнено с живот - всяка чаша,всяка власинка беше жива, дишаше, усещаше. Седнаха един до друг с лице към камината. Ухайния чай пленяваше цялата стая с аромата си на каркада. За нас времете бе спряло, наоколо света препускаше бясно, но в този момент, нищо друго освен игривите пламъци в камината, любопитната луна и жадните погледи нямаха значение.
|
|