Автор: ejko
Дата: 12-06-08 12:05
За мен порастването не е в това да гледам котки и деца, да не живея с родителите си или да не се държа като 15 годишен хлапак. За мен е единствено в това да поемам отговорност за постъпките си. Ако си дете живееш както ти кажат, ядеш каквото ти кажат и правиш каквото ти кажат, защото друг носи отговорността за това което правиш. Идва момент, когато трябва да я поемеш сам. И не става дума да започнеш да се държиш като бастун или да създаваш семейство, или пък да си сериозен, а просто да избираш какъв да бъдеш и да отговаряш пред себе си и пред другите за това което правиш. Може пак да си си по детски свободен или въобще никога да не започнеш да се грижиш, за някой друг освен за себе си, но идеята е в това да си готов да платиш цената на своята свобода и да поемеш отговорността, че никога няма да се грижиш за нещо. За хората като цяло животът се случва около тях и много малко поемат отговорност за действията си. Просто живеят в някаква предначертана социална колективна илюзия, която ги влачи и техните задължения са в това да хранят нещо и да внимават то да не умре, както и да изпълняват определен набор от функций, които им осигуряват прехрана. Да но дали тези порастнали индивиди са готови да поемат отговорността, че живеят като тамагочита или не.... Според мен те не се замислят, та камо ли да отговарят пред себе си за каквото и да е...
Когато хората стават бастуни и напълно социално се сливат в едно не мисля, че порастват, а просто избират път, който им помага да не отговарят поне пред другите за свойте действия. А дали отговаряш пред себе си..., това вече е въпрос на избор.
|
|