Автор: geezer
Дата: 17-03-08 21:33
ПЕЙЗАЖ
Десет е.
Малко без десет.
На есен е:
тъжно - над локви и ями,
градските лампи - през клони на кестени,
ръсят мухлясала слама.
В дъното на ресторанта съм.
Мрачен съм.
Вестник - издаден в Браила.
Пуша,
тъй както се пуши пред брачен сън:
злостно,
с три пръста,
безсилен.
Хорица.
Разни чиновници.
Чинни са!
Пътници - с път през косата.
Чакат си хлебеца, чакат чиниите:
чакат хранителна вата.
Смешно е!
Страшно е!
Бирена пяница
кипне,
напомни за злоба.
Мои далечни, велики пияници,
плащам,
излезте от гроба!
Келнерът лази в очите ми:
"Пържено?
Печено?" -
целият светлост и святост.
Без да настръхвам,
излайвам гърлено:
"Дайте ми порция патос!"
Гледа ме някак гримирано глупаво.
Другите,
тоест
тълпата,
дъвчат си хлебеца, сърбат си супата -
с няколко устни в устата.
Иван Динков
|
|