Автор: Mobby_Dick
Дата: 26-02-08 11:59
Да продължим геройчната летопис на това лето .
ЛЕТО 1876-ТО По дирите на българските новомъченици
„Ето кръвопийците, които Беринг сам ни изброява, че са получили орден или повишение:
Шефкет паша, който унищожи Бояджик, получава висок чин в палата;
Хафъз паша, който изгори Панагюрище и ограби Копривщица, се назначава командант в Сърбия:
Ахмед ага Барутанлията, който изкла Батак, се награждава с орден; Тосун бей, палачът на Клисура, Неджип ефенди героят в Кръвеник и Батошево, се красят също с ордени.
Ала нещо повече.
Не само наградиха кръвопийците, но добрите — които били, както казва Гладстон, страшно голяма рядкост между турците — добрите бидоха наказани, уволнени, презрени. Тях ги изброява също сам Беринг. Хафъз ефенди и Хюсеин ефенди, които спасяват Ямбол, Мютевелията в Карлово, който не дал да се плячкоса градът, Рустем ефенди, юзбашия, който насочил пушка срещу самите башибозуци, за да спаси пленените комити — всички тия получиха наказания. Хайдар ефенди, мютесарифът от Сливен, за когото симпатично споменува и Макгехен, 6е скоро уволнен; Хасан паша, покровителят на Брацигово, биде безцеремонно обруган от пазарджишките турци — „was violently abused by the Turks of Bazardjik.“ >>>
Развилнелите се орди на турския башибозук избили над 3000 души — мъже, жени и деца. Запазвали живота си само онези, които приемали чалма или кърпа на главата си. Преди да обезглавят жертвата, палачите питали: „Искаш ли да се спасиш — сложи чалма“, т. е. потурчи се, или по-накратко „чалма или брадва“.
Дошъл ред и на о. Нейчо, поп Петър бил вече убит. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи. Той отказал. Започнали мъчения, които той понасял стоически. Задали му поредния въпрос: „Чалма или брадва?“ Последвало мълчание. Обезглавили една от дъщерите му, после пак и пак, и така до седмата дъщеря. Сърцето на бащата се е късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не приел чалма. След като психическият тормоз не сломил духа му, озверените джелати започнали да скубят брадата му, да го бият, отрязали едното му ухо, но от там кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при тези на дъщерите му за назидание на другите клетници. (11)
Eто как е описано от очевидец (Ангел Горанов) мъченичеството на сина на поп Петър, Никола, потвърдено и от Димитър Страшимиров:
— Потурчи се — казали десетина башибозуци на интелигентния момък Никола Поппетров, като вперили в тялото му голите си ножове.
— Аз не променям бащината си християнска вяра на вашата кучешка — отговорил той твърдо и презрително.
— Приеми макар и кучешката ни вяра, за да те оставим жив, повтаряли те.
— Аз предпочитам да умра християнин, а не да живея като куче — отговорил той още по-твърдо и по-презрително. И мъжествено посрещнал най-грозните мъчения, мъжествено претърпял всички болки от постепенното лишаване на членовете на тялото му. (12)
Съчинението на Робърт Дж. Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Ал. Дж. Макгахан във вестник „Дейли Нюз“, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. В него за Батак е отделено немалко място (13). Там се описват неизразимите страдания на селския старейшина Трендафил Керелов, един истински великомъченик:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“ (14)
… Съпругата на Ангел Трендафилов (Босилка, П.Б.), която била неволна зрителка на престъплението, описва убийството на свекъра си Трендафил така:
„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.
Самата Босилка споменава за мъченическата смърт на собственото си дете в тоя разказ:
По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани. (15)
|
|
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
този, който се е представял за Левски при залавянето, се е държал много странно и несвойствено за Апостола, освен това револверът, който винаги е носел със себе си, не е бил в него... ![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
не е ясно - това е предположение ![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
той се е представил като тулчина Осман, когато е бил заловен, но точно тогава идва съобщение за залавянето на Левски до Къкрина и затова го пускат, но Цветанов пише, че е бил смазан от бой ![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Подлостта и жестокостта не са "етнически" и "верски" обусловени.![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram