Автор: geezer
Дата: 24-11-07 20:06
ЗАЩО ХОРАТА СЕ ДРОГИРАТ?
За някои причината за това е непонятна, а други биха отговорили, че по-скоро не е ясно защо не всички го правят. Въпросът дали става дума за нещо, присъщо на човешката природа, или, напротив, за отклонение от природните норми, не е случаен. От неговия отговор зависи отношението на цялото общество към извънмедицинската употребата на психоактивни вещества. В интерес на истината, огромната част от хората по света се дрогират, като алкохолът, кофеинът и тютюнът несъмнено са най-разпространените наркотици. Очевидният факт, че дрогите съпътствуват човечеството през цялата му история, би трябвало да ни говори, че едва ли става дума за нещо преходно и случайно.
Важни аргументи в тази насока ни дават наблюденията върху поведението на животните. Ламите в Андите ядат листата на коката; биволите в Индокитай пасат маковите поля и, когато наесен съдържанието на морфин в растенията рязко намалее, изпадат в типичен абстинентен синдром; горилите в Габон гризат корените на дървото ибога; овцете в Австралия пасат растения, които съдържат халюциногени, докато започнат да се олюляват; всеизвестна е любовта на слоновете, мечките и други животни към ферментиралите плодове, съдържащи алкохол. Склонността към поглъщане на психоактивни вещества се наблюдава даже и при такива низши животни като насекомите; забелязано е било, че някои видове гъсеници измежду различните разновидности коноп винаги избират тази, която съдържа повече канабиноиди, въпреки че тя е по токсична за тях.
Проф. Роналд Сиджъл е един от големите съвременни психо-фармаколози, известен с изследванията си върху халюциногените. Той е анализирал много данни за пристрастието на животните към различните дроги, разпространени в природата, и е твърдо убеден, че хората са получили знанията си за психоактивните свойства на растенията от наблюдения върху поведението на животните. Той смята, че дрогирането може да се разглежда като необходимост, не по-слаба от глада, жаждата и сексуалния нагон. Даже и да не се съгласим с толкова крайна теза, очевидно е, че тя съдържа известна доза истина. Основните причини за това, хората упорито да се стремят към създаване на някакъв, макар и временен, химически рай, като че ли могат да се сведат до два главни мотивационни типа, които условно бихме могли да наречем крал Макбет и Алиса в Страната на чудесата.
Измъчен от угризения на съвестта, Макбет се обръща към лекаря с думите:
МАКБЕТ: ... Навярно знаеш на болен разум да предписваш цяр, от памет лоши мисли да изскубваш, смут, вписан в мозъка, да изличаваш и с целебна противоотрова гръдта да облекчаваш от онуй, което стяга я.
ЛЕКАРЯТ: При тез недъзи болникът трябва сам да си е лекар.
Отговорът на лекаря звучи напълно разумно, но Макбет не останал доволен от него. Подобно на Макбет за много хора изходът от житейските проблеми е единствено в бягството от тях, колкото и илюзорно да е то; несъмнено всеки от нас е имал понякога подобно желание. И най-силният човек в тежки моменти чувства нужда от средства, които най-общо бихме определили като наркотични, но при слабите духом те могат да станат заменител в реалния живот. За повечето европейци алкохолът е средството което им помага временно да притъпят напрежението, чувството за безизходност и отчаяние или да намерят изгубеното самочувствие; на Изток опиумът и канабисът са били не по-малко употребявани с подобна цел. Един от хилядите примери за това са американските войници във Виетнам, сред които алкохолът, марихуаната и по-късно хероинът се ползували с голяма популярност. Те са били много по-разпространени в частите, непосредствено ангажирани в бойни действия, а в съседен Тайланд, където войниците се радвали на евтини жени и спокойствие, много по-рядко обръщали внимание на наркотиците, независимо от по-ниската цена. Тук бихме могли да отбележим, че войните - поне тези, които са се водили от 150 години насам - неизбежно са довеждали до рязко увеличаване на употребата на наркотици.
Пример за друг, коренно различен тип мотивация, е един по-малко известен литературен герой - Алиса. По време на цялoто си пътешествие през Страната на чудесата тя непрекъснато опитва всичко, което може да се яде или пие, понеже още в началото е забелязала, че това винаги води до странни промени в нея. У Алиса понякога се прокрадва страх, дали това или онова няма да е вредно, но любопитството винаги надделява над предпазливостта. За нея целият свят е едно предизвикателство, което може би най-силно е изразено в малкото шишенце, на което пише "ИЗПИЙ МЕ". Този тип хора повече са склонни да оценят странните и понякога плашещи преживявания, които им дават халюциногените докато първият тип търси в дрогата по-скоро спокойствие и утеха. Реалните хора, разбира се, са някъде между тези два крайни модела на поведение.
Някой би възразил, обаче, и съвсем уместно, че не всички, които имат житейски или личностни проблеми, се проливат или започват да се бодат, както не всички, които търсят необичайни преживявания, ги търсят в LSD и разни халюциногенни билки, гъби или кактуси. Действително, реалният живот предлага най-различни алтернативи на дрогите. Много хора си изработват лесно самочувствие като причиняват страдания на тези, които могат да уязвят; типична е фигурата на неудачника, който проявява своята мъжественост, като малтретира собствените си жена и деца -единствените същества, които го приемат насериозно, тъй като са още по-слаби и зависими от него. В подобни случаи насилието често е съпроводено с алкохол или напоследък с кокаин, но това е по-скоро удобно и общоприето извинение, отколкото действителна негова причина.
Други намират загубената увереност в себе си, като прегърнат някоя нова или стара идея или религия; за техните души се борят много конкуриращи се търговци на най-различни видове душевен опиум. В подражание на крилатата фраза на Хайнрих Хайне "Религията е опиум за народа" на една стена в Париж неизвестен мъдрец задраскал лозунга "Революцията е опиумът на интелектуалците". Всички тези дейности, макар и външно различни, несъмнено притежават определена наркообразност; те дават на човешката душа утеха, цел и смисъл - но с цената на изпадане в една зависимост, която в основата си не е кой знае колко по-различна, макар и да е по-здравословна, от дрогата. Впрочем, да си мъченик на своята идея е вредно за здравето; много по-добре е да и служиш в рамките на някоя благородна организация - Инквизицията, Гестапо или ЧК.
Когато говорим за религията, трябва да уточним, че отношението на съвременния човек към наркотиците, най-вече към халюциногените, значително се отличава от това в древността. В архаичните общества употребата на силнодействуващи средства е била ритуализирана и, поради това, силно ограничена. Древният човек е използувал психоактивни средства не от любопитство, а за да се приобщи към отвъдното; впрочем, и днес има много хора, които се отнасят към LSD и подобните на него вещества като към врати към един друг свят. Различните психоактивни средства са играли огромна роля в примитивните религии, но с превръщането на религиозните ритуали в подобие на оперен спектакъл са загубили своето значение. Тази промяна е резултат от стремежа на всички религии да изработят методи за унифицирано и възпроизводимо въздействие върху своите почитатели. Психоактивните средства, колкото и силно и разтърсващо да действуват на човешката душа. действуват твърде индивидуално и неуправляемо; това е един съществен недостатък от гледна точка на всеки жрец, който иска да подчини тълпата на Божията - или на своята - воля. Всички днешни институционализирани религии се отнасят враждебно към употребата на психоактивни вещества, както към всеки друг опит за отклонение от правилния път.
Ако риболовът може да се разглежда като едно невинно ескейпистко занимание, то състоянието, което е крайна цел на кротката йогистка медитация - самадхи - в очите на повечето хора прилича на доброволно безумие. Скачането с ластично въже, катеренето без осигуровка и другите екстремистки спортове са откровено предизвикателство към скуката на общоприетите ценности. За любителите на остри усещания съществуват още много забавления - от групов секс до ядене на риба фугу; този списък би могъл да се продължи до безкрай, но обща черта на всички тези занимания, въпреки че са повече или по-малко общоприети, е, че някои от тях са вредни за здравето или направо опасни за живота. Търсачите на силни преживявания ясно осъзнават, че техните занимания са много подобни на наркотик. "Понякога се чудех дали алпинизмът не се е превърнал за нас в зависимост, при която удоволствието от наркотика е изчезнало, а е останала само нуждата да си инжектираш все по-силни и по-силни дози" - пише Джо Таскър. Малко след това признание 34-годишният алпинист изчезна безследно при опит за изкачване на Еверест по нов, особено труден маршрут. Би било интересно да се сравни смъртността сред алпинистите или автомобилните пилоти с тази сред любителите-психонавти; много от известните полови атлети измряха от СПИН, а яденето на рибата фугу повече прилича на кулинарна японско-руска рулетка, отколкото на гастрономическо преживяване. Единственият извод, който се налага, е, че ако някой иска да изпита това, което другите не са преживяли, той непременно ще намери начин да го направи, даже, а може би именно поради това, че е свързано с риск за живота му.
По всичко изглежда, че склонността на повечето хора към съзнателното приемане на различни психоактивни вещества - за добро или за зло - трябва да се търси по-скоро в нормалната човешка природа, отколкото да бъде смятана за болестно отклонение. От всичко казано до тук, не трябва да оставаме с впечатлението, че наркотиците са били използувани само за удоволствие или с цел постигане на мистични откровения. Минало е времето, когато алкохолът, опиумът и мандрагората са били единствените познати средства за наркоза, но съвременната хирургия с успех ползува техните съвременни заменители. От хилядолетия различни наркотични по своята същност средства се използуват за подсилване или за успокояване; впрочем, техните лечебни свойства често са били преувеличавани. Нашето време се отличава само с това, че едни средства са заменени с други; пример за това е изключително широката употреба на различни транквилизатори, много спорна от гледна точка на медицинската целесъобразност.
Накрая трябва да споменем и още един начин на употреба на наркотиците - за манипулиране на поведението на други хора. От древността почти до наши дни много майки са успокоявали ревливите бебета с помощта на алкохол, опиум, канабис или рауволфия - средства, които съвсем не са невинни. Отдавна е известно, че някои пълководци давали на войниците си опиум преди битка, за да не усещат болката и да се бият, без да мислят за себе си. Алкохолът, изглежда, е бил най-често употребяван с подобна цел. Фронтовие 100 грамм, които се раздавали ежедневно в съветската армия по време на войната, сигурно са били полезни от гледна точка на военната ефективност, но впоследствие са създали много алкохолици. Инките използували като стимулант коката, а втората световна война изведе на сцената амфетамините, с чиято помощ германската, японската и американската армии пришпорваха своите войници до пълно изтощение. Освен това, от древността до днес различни психоактивни средства са били използувани от военните, шпионите и по-обикновените престъпници за временно замъгляване на съзнанието на техните врагове или, по-точно, жертви. Този аспект от употребата на наркотици винаги е будил особени опасения, фантастичните романи, напр. Дюн на Франк Хърбърт и Конгрес по футурология на Станислав Лем, са пълни с описания на повече или по-малко чудовищни общества, които се управляват с помощта на наркотици. Новите, изключително силни психоактивни средства, които се появяват напоследък, биха могли да засилят опасенията на по-впечатлителните читатели, но не бива да забравяме, че съществуват много по-добри методи хората да бъдат превърнати в тълпа послушни кретени; почти всяка идеология, въоръжена с мощта на съвременните мас медии, би свършила тази работа много по-добре.
Идеята, че можем да бъдем поробени с помощта на бонбонки, пълни с наркотик, засега не е особено реална. Употребата на психоактивни средства от любопитство сама по себе си също не е особено опасна, тъй като всяко ново нещо бързо омръзва и се заменя с нещо друго. Това, което буди опасения е, че все повече хора намират убежище от житейските си проблеми в наркотици, които водят до силна зависимост - алкохол, опиати, кокаин. Причините, поради които съвременното общество създава толкова двойници на Макбет, са твърде сложни, за да бъдат обсъждани тук. Несъмнено е обаче, че те едва ли някога ще изчезнат напълно; няма да изчезне и желанието на хората да използуват средства, от които да се чувствуват по-добре или просто иначе. Единственият начин вредата от употребата на психоактивни вещества да се сведе до възможния минимум е добре да се опознаят техните приятни и вредни ефекти върху душата и тялото. Едва след това всеки от нас би могъл да си изработи конструктивно мнение по въпроса дали да ги използува - и как - или не. Трудно бихме могли да си представим, че обществото като цяло може да има адекватно отношение към тяхната употреба, докато знанията на повечето хора относно свойствата им са по-скоро в областта на нарко- или антинарко-митологията, отколкото на реалните факти. ![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram