Автор: nastradin2
Дата: 24-01-13 12:39
Преди много години, още по бай Тошово време пътувам с трабантчето на един приятел, към ателието му. Името му е Будьони...Наистина!
На Шишковата градинка ни спира един скучаещ милиционер и се почва...Документите за проверка, имате ли пожарогасител, що ви е спукано стъклото на левия мигач и т.н.
По едно време органа на реда чете, чете в книжката на моя човек и се блещи: Как ти е името, бе?
-Будьони-отговаря моичкия и го усещам, как вече е на полусъединител.
-Кой ви дава книжки с такива имена, бе!!!-възмущава се органът.
-А Вашето име може ли да зная, другарю старшина-с леден глас пита моичкия.
-Старшина....мън,мън,мън(под носа си)-измънква онзи.
-Старшина, кой???-пита дългия.
-Старшина..мън,мън,мън...- е отговорът.
Ако може по-високо и ясно, защото изобщо не Ви разбрах-запъва се, като като костилка на дупе нашия и вече и зачервен, като рак.
-Старшина ТЪНКОПИШЕВ...-едва пошушва униформения.
....Секунда мълчание и....
-АБЕ, КОЙ ВИ ПРАВИ ВАС МИЛИЦИОНЕРИ С ТАКИВА ИМЕНА, БЕЕЕ!!!-изревава моичкия и хората по улицата се обръщат...
Органът хвърля книжката през прозореца в колата, пожелава ни приятен ден и се отдалечава с бърза стъпка по тротоара...Дългия цял ден псува на поразия, а аз се попиках от смях...
|
|