Автор: loveforever
Дата: 09-10-12 19:56
tonitka, с времето човек губи интереса към точките или поне при мен така се случи.
НР, Мерси!!!
Изкефи ме стихчето. Събуди разни стари мои спомени ...
Безмълвен порив, трепет на колибри,
очакване сред пари на озон,
кънтящи до пределност чиста фибри,
оптегнат като струна хоризонт.
Разбуден миг случайността разплаква,
изригва залез, смугла ведрина,
ефир пулсира, ореол в сумрака,
надежда се разлива в топлина.
Вълнения от ветрове и грохот
без глас се срутват, волност и заря.
Утихваща стихия, мигащ шепот,
отпускане, безкрайност ... заваля!
Тъй нямо е ...
Блажена тишина!
Някак особено пулсиращо е когато в случаен момент уловиш споделена вибрация.
Благодаря на всички ви, които така непринудено, приятно ме усмихнахте и стоплихте.
|
|