Автор: Knartist
Дата: 11-10-11 16:10
Преводачите на пиратски видеофилми още свенливо превеждат думичката shit като “по дяволите”, asshole като “тъпак” и pussy като “катеричка” или друго животно. От приемането и повторението на мръсните думи обидното им звучене намалява, те вече не са отношение – превръщат се в изказ, идиом, семиотикон и обръщение. Обидно остава недоизказаното и спестеното отношение, което говори за двуличие и лицемерие нехарактерни на естественото държание на живущите в модерното общество. Преводачката на Буковски, която пише “путка” със семиотичния знак ето така:
п…
намразваш като човека, който най-много ощетява младостта ти. И като я видиш й казваш направо – ето така:
“К….во с к…во, ти си адски тъпа п…, що не гепиш тоя дебел к… и не си го завреш отз… !”
Защото вицът не може да съществува и животът нямаше да е толкова приемлив без един фактор –
по Лукиян – Cynismus factor
Когато някой говори за смях без цинизми, за виц без цинизъм – той говори за съвсем малка част от Теорията на Смешното. Когато се говори за “пречистващ смях от сърце”, за “одухотворен хумор” и “остра сатира” това вече не е смешно, а налудничаво и първа крачка към цензурата – тези неща просто нищо никога не са означавали. Словосъчетанието “словесен цинизъм” е оксиморон. Думите са равноправни във всяко едно отношение и ако някой ви нарече “педал” – обида не е онзи детайл от ходовата част на автомобила, а това как се чувствате самите вие. Вътре в себе си.
Факторът Цинизъм няма нищо общо с вулгарността. В голямата мъжка част от населението разговорното определение за “момиче” или “хубава жена” не е мадама, мацка или девойка, а “путка”. Вулгаризацията свежда целият образ на жената до циничното название на женски полов орган. Това е обидно. Но е обидно отношението, не думата.
|
|