Автор: boni
Дата: 26-02-11 22:41
Сега се връщам от тая пиеса с Филип Трифонов в главната роля.
Ще взема да си пусна "Момчето си отива" да си оправя вкуса в устата.
Филипе, Филипеее, разбирам че съвременната публика се радва най-много на груби цинизми и простотии, но някак си не ти отива, не звучиш искрено. И ти, и колегите ти.
Сране, лайна, курове, катерички, ташаци, чукане, мерене на пишки в буквалния смисъл и други подобни заливат публиката през цялото време и не само в това представление. Но тя, пуликата, е доволна. Публиката квичи от възторг, публиката е щастлива, публиката се смее и ръкопляска, публиката е довела и децата си, за да се докоснат до висшето изкуство.
Ще кажете, че публиката за това е дошла и публиката за това плаща. Не забравяйте, че вие я възпитавате тая публика.
Тоя похват с цинизмите го вкарахте и в Шекспировите пиеси дори, но това не е моето разбиране за хумор.
Тея неща съм ги слушал същите вечер в общата спалня в казармата, но никога не са успявали да ме разсмеят.
Това е казармен хумор и той не може да ме разсмее.
Разсмива ме хуморът на Чудомир.
Не, не ви ръкоплясках, въпреки нестихващите овации на края.
|
|