Автор: iPonche
Дата: 12-11-10 15:10
Протакането като начин на живот е способ, чрез който можете да избегнете необходимостта да действате. Този, който не е по делата, често пъти е критикар — стои и гледа как другите работят и след това философства за резултата от усилията на работягите. Да критикуваш е лесно, но за да действаш, е нужно усилие, риск и промяна.
КРИТИКАРЯТ
Нашето общество изобилства с критикари. Дори им плащаме, за да ги слушаме.
Като наблюдавате себе си и околните, обърнете внимание каква част от социалното общуване се посвещава на критиката. Защо? Защото е много по-лесно да критикуваш как някой е свършил определена работа, отколкото сам да я свършиш. Помислете си за някои истински шампиони, които продължително време са поддържали изпълнението си на висота. Хора като Хенри Арън, Джони Карсън, Боби Фишер, Катрин Хепбърн, Джо Луис и други като тях — работяги от най-висока класа. Шампиони във всяко отношение. Те занимават ли се с критикуване на другите? Истинските хора на действието нямат време да критикуват другите. Твърде заети са. Действат. Работят. Помагат на останалите, които не са така талантливи, а не изпълняват ролята на техни критици.
Градивната критика може да бъде полезна. Ако обаче сте си избрали ролята на наблюдател, а не на човек на действието, вие не се развивате. Освен това вие можете да използвате критиката, за да се освободите от отговорността за неефективността си, като прехвърлите вината върху онези, които полагат усилия. Можете да се научите да не обръщате внимание на мърморковците и на самозваните критикари. Първата ви задача ще е да познаете подобно поведение у себе си и да решите да го изкорените, така че бъдете по-скоро човек на действието, отколкото протакащ критикар.
С пожелание за ползотворни почивни дни
|
|