Автор: elrisha
Дата: 05-10-10 13:52
Ох,просяците....!
Скоро имах спор с роднините си по този въпрос.
Има и такава,но има и онакива!
Понеже обичам да говоря от личен опит,ето малко примери:
Когато бях младо и зелено,токущо завършило гимназия невинно създание,започнах работа в едно заведение на Солунска. На тази улица се случваха чудеса ви казвам!Беше пълно с просяци от цигански произход,които в определен час на деня им поникваха ръце и крака."Майки" с бебета,които никога не мърдаха и не ревяха,явно и не поемаха никаква храна,малки циганенца,които отказваха хотдог,но искаха стотинки и т.н.
НО,в заведението всяка седмица идваше една възрастна жена с по две чанти книги.Продаваше ги за по лев-два и ако някой си купи,нареждаше се на опашката за да си вземе сандвич.Винаги взимах от нея книжки.Не само,че ми беше жал,но и обичам да чета.Шефката ми ме гледаше лошо,но не ми дремеше особено,а когато на жената й идваше ред питаше кое е най-евтино за да си купи да яде. Аз й маркирах сандвич с люспа кашкавал,но и го пълнех и с месо и салати,а тя се разплакваше.
Има и друг случай - всеки ден влизаше един мъж,облечен в мръсни(някога бели) ленени риза и панталон,бос,брадясал,мръсен..беше ужасно студена зима,а той заставаше зад вратата около 10 мин,колкото да се стопли и си тръгваше. Шефката ми все го гонеше и викаше "Тоя ще открадне,знам аз!". Един ден нарочно се скрихме отзад за да видиме какво ще стане(защото аз все настоявах,че този човек не е крадец),нямаше никой,само той зад вратата. Постоя,постоя,гледаше жадно към кошницата с пресни хлебчета на щанда и в един момент се пресегна и взе едно. Избяга и никога,ама наистина никога повече не се върна.
Животът е странно нещо - днес може да тънеш в разкош,а утре да се озовеш на улицата. Човек никога не може да бъде сигурен за нищо. За това давам! Но давам на хора,които някак вътрешно усещам,че не ме мамят.Предимно възрастни хора..
На циганин не давам! Но пък те си взимат сами - от мазето ми,от коридора,от колата ми..
|
|