Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: gradskia   
Дата:   08-06-10 00:39

Реймънд Чандлър (1888–1959), американски автор на детективски романи

„Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква.“
"Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие."
“В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.”
“Гласът й бе студен като супа в частен пансион.”
“За вас всеки, които не е нарамил поне три молитвеника, е невъзпитан.”
“Гласът й заглъхна до тъжен шепот, като на погребален агент, искащ предплата.”
“По устните й плъзна лека предизвикателна усмивка, на каквато няма нужда да учиш жените.”
“В Манхатън за това може да те арестуват.
Ако има справедливост, би трябвало да ме арестуват, задето изобщо съм стъпвал там.”
Ако ще ми правиш предложение, давай. А докато не съм получил пари от теб, ще ми говориш на “ви” и ще ме наричаш “мистър”.
“Тогава тя ме дари с голямата си усмивка. Видях чак сливиците й.”
“Изгледа ме без да мигне, при което може би скри мислите си, стига да ги имаше.”
“Случват се такива дни. Срещаш само изкукуригал народ. После се гледаш в огледалото и си задаваш разни въпроси.”
"Между нас казано не го разпространявайте. Не знае никой друг освен него, адвокатът му, прокурора, полицията, градската управа и най-много още стотина души."
"Оставих го на мислите му, които сигурно бяха нищожни, грозни и уплашени като самият него."
"…и се затворих в една сауна наречена телефонна кабина."
"Предполагам, че в стаята, откъдето говореше е прозвучало като сребърна камбанка. Но на мен ми се счу като прибиране на тенджери в долапа."
"Звънецът прозвуча мелодично и ми отвори високо мургаво момиче по бричове за езда. Да я нарека секси значи нищо да не кажа."
"Пръстите й бяха обсипани с повече скъпоценности, отколкото е прието."
"Изглеждаше недостъпна, колкото едно подстригване."
"…две жизнерадостни мацаници на стените, толкова ужасни, че нищо чудно да бяха много скъпи."
"… - усмивката поомекна, стана ленива и - ако не можете да се сетите за по-подходяща дума – предизвикателна."
"После, докато се усетя, се намърда в скута ми и правеше сериозни опита да отхапе част от езика ми."
"Какъв изискан начин да наречеш едно момиче курва."
"Не тичам подир всеки чифт хубави крака."
"С това май изчерпах целият си запас от девическо обаяние."
"Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф."
"Забързани кой знае накъде момчета в открити Фордове се стрелкаха насам-натам из уличният поток на милиметри от хорските калници, но винаги се разминаваха на милиметри. Уморени мъже с прашни коли, къде с две, къде с четири врати, се мръщеха и стискаха още по-здраво воланите, като пъплеха с западна и северна посока, към домовете си, вечерята, спортната страница на вестника, гърмящото радио, хленченето на разглезените си деца и неуморната дрънканица на глупавите си жени."
"Къщите на кинозвездите. И на това ако му казват звезди... Ветерани на хиляди чужди легла!"
"Вечерях в едно заведение близо до Хилядата дъба. Храната беше лоша, но обслужването бързо. Девизът гласеше: нахрани го и ги изхвърли. Много сме заети. Не можеш да ни губиш времето, като се мотаеш с втора чаша кафе, мистър. Заемаш място, което носи пари. Виждаш ли опашката отпред? И те искат да вечерят. Или поне така си мислят. Един Господ знае защо им е щукнало да дойдат точно тук. Ако изядат една консерва у дома, сто на сто ще им е по-вкусно."
"Флак измъкна пистолета от колана на панталоните и го остави на бюрото пред себе си. После го загледа, и явно нищо не научи от него."
"Платих и се отбих в един бар, за да изсипя чашка коняк върху нюйоркската пържола. Защо ли и викаха нюйоркска? Доколкото си спомням стоманените плоскости се произвеждат в Детройт. Излязох да вдъхна малко нощен въздух, за който никой още не бе намерил начин как да го продава. Но не се съмнявах, че доста народ си блъска главата над този проблем. И рано или късно ще сполучи."
"Калифорния – щатът универсален магазин. Количество без качество".
"Според описанието й той е рядко антипатичен, но тя държи да го намери. Така, че аз …се помъквам към Бей Сити и се натъквам на такива изтъркани истории, че за малко да заспя прав. Запознавам се с приятни хора, кой с шиш във врата, кой – без."
"Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами... Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи."
"Над небесносините габардинени панталони бе навлякъл двуцветно сако, което би изглеждало отвратително върху някоя зебра."
"Орфамей се изтръгна от ръцете ми като стреснат фавън, ако можете да си представите как прегръщам стреснат фавън и той се изстъргва от прегръдките ми."
"Приближих се до нея и тя ме продупчи с две ледено сини сачми, които в нейният случай минаваха за очи…"
"Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове."
"Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното."
"За изнудвач не рекламираш добре стоката си."
"Походката й бе същинска музика."
"Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето."
"В киното, ако спестите половин долар ще имате счетоводна работа за пет."
"Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари."
"Обърнах се и видях висок русоляв мъж с нос като лакът на правостоящ пътник."
"Фрашкано е със мотиви за убийство, като океанът - със сол."
"Спокойното му сивкаво лице бе тъй издължено, че можеше да го намотае на вратът си."
"Тя ме погледна така сякаш бях излязъл от дъното на океана със удавена сирена под мишницата."
"Умът ми заработи със скоростта на препускаща костенурка."
"При спор винаги се оказвам губещата страна – това е моята специалност."
"Във въздуха висеше затворена с капаци тишина."
"Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак."
"Станах отново. Сякаш изправих мъртъв слон."
"След 4г. каторжен труд докопах шишенце с около 200гр. етилов алкохол. Така твърдеше етикетът. Остана да намеря чаша и вода. Един истински мъж трябва да се справи с такава задача."
"На влизане през вратата се ударих и в двете страни на рамката и поспрях да събера пресни впечатления."
"Холивуд върши истински чудеса с никому неизвестни хора. Превръща безцветно момиче, чието място е да глади ризите на някой шофьор, в ослепителна звезда, а избуялия момък, който би трябвало да пренася чували на пристанището – в мъжествен идол с бляскави очи, главозамайваща усмивка и сексапил на талази. Неграмотната провинциална келнерка преобразява в куртизанка от международен мащаб, омъжвала се 5-6 пъти все за милионери и накрая, толкова отегчена и преситена, че за да си създаде силни усещания, прелъстява хамали със спечено от пот бельо."
"Уличниците се държат винаги крайно почтено. Освен най-евтините."
"Просто глас на момиче, което уж познавах, а всъщност чувах за пръв път."
"Оставих слушалката нежно, сякаш беше новородено дете."
"За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка."
"Ченето му приличаше на пейка в парка. Беше захапал парче дърводелски молив. Стори ми се буден и май че дишаше, но иначе само седеше, и толкоз."
"Вдигнах ръка и потърках устните си. Имах чувството, че устата ми е претъпкана със зъби."
"Стаята внезапно се изпълни с тишина, тежка като клисав хляб."
"Тази вечер бих правил компания и на болен папагал."
"Не съм изрусена блондинка с кожа като шмиргел. Тези бивши перачки имат огромни кокалести ръце, остри колене и расли-недорасли бюстове."
"Търговци на луксозни стоки, вътрешни архитекти педерасти, модистки лесбийки и прочие сган, плъпнала из големите градове, с обаяние и индивидуалност на пластмасови чашки за кафе. В скъпите крайни квартали милите татковци четат по пантофи спортните страници на вестника пред прозорци с красиви гледки и се имат за много изискани, защото гаражите им са за по три коли. А майчетата стоят пред разкошни тоалетки и се опитват да замажат с френски гримове чувалите под очите си. Синчетата, пък се обаждат по телефона на гимназистки, които говорят неправилен английски и в тоалетните си чантички носят противозачатъчни средства."
"Родила се бе в богато семейство и с кадилак в устата."
"Ще постигна много повече ако се разрева на рамото на някой варел."
"Не бих ти дал и изгорена кибритена клечка."
"17 години съм ченге. Дори жена ми вече ме мрази!"
"Хората чакаха и това беше изписано по лицата им, както и перспективата още дълго да стоят там."
"Вътре седеше жена без възраст, каквито има в държавните канцеларии из цял свят. Те никога не са млади, но и не остаряват. Нямат красота, нито обаяние, да не говорим за елегантност. Не са длъжни да се харесват на никого. Работата им е сигурна. Държат се възпитано, но никога любезно, умни са и знаят какво трябва, без да се интересуват от нищо. Те са точно онова в което се превръщат хората, щом заменят живот срещу съществуване и амбиции срещу осигуреност."
"Познах го от снимките във вестниците. Ли Фарел – един от най-известните адвокати в страната... Имаше вид сякаш за едно ръкостискане ще ти вземе 1000 долара."
"Едно избръсване и втора закуска намалиха усещането ми, че съм кашон с талаш в който котката е родила малките си."
"Бях твърде уморен, за да демонстрирам чувства, дори и да ги имах."
"Очите й ме следяха както котка – миша дупка."
"Цветовата гама бе издържана в зелено като спукана злъчка, кафяво като лапа от ленено семе, синьо като маймунско дупе и тротоарносиво. Погледът си отпочиваше като от заешка устна."

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: chill   
Дата:   08-06-10 00:47

Запалих един „Кемъл“, пуснах дима през носа си и се вгледах в едно парче черен, лъскав метал на поставка. Представляваше пълна, гладка дъга с плитка гънка и две издатини на дъгата. Гледах я втренчено. Мариот забеляза втренчения ми поглед.

— Интересен екземпляр — рече той небрежно, — Взех го оня ден. „Духът на зората“ на Аста Дайъл.

— Аз пък мислех, че е „Две брадавици на задник“ на Клопстейн.

Господин Линдзи Мариот ме изгледа, сякаш бе глътнал пчела. Успокои се с усилие.

[smilie24] [smilie24] [smilie24] [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: C41   
Дата:   08-06-10 01:15

[smilie24]


Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: loki_in_disguise   
Дата:   08-06-10 01:42

"Аз се врзвах с Айдъл Вали (милионерския квартал), както чесън с мелба"

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: kaiser.soze   
Дата:   08-06-10 01:55

хахахахахаха [smilie24] [smilie5] [smilie18]

дайте малко и от Хамет

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: Kanonir   
Дата:   08-06-10 02:41

"на рамото ми се стовари ръка, в която можех да седна"

[smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: tnt   
Дата:   08-06-10 07:31

Това е човекът, който каза на целия свят колко сухо трябва да е сухото мартини [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: georgi969   
Дата:   08-06-10 07:50

"беше силен като бик ,и почти толкова умен"

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: pphilipov   
Дата:   08-06-10 07:56

"Във въздуха се носеше миризма на риба, върху която можеш да построиш гараж"


Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: georgi969   
Дата:   08-06-10 08:07

'...в такива вечери, хрисими по природа женици,опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си..."

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: Георги   
Дата:   08-06-10 08:13

много го харесвам [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: asahi   
Дата:   08-06-10 08:29

Заради него измислих думата "чандларизъм".

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: NeDDRaG   
Дата:   08-06-10 10:39

"Той изглеждаше човек, който не се беше бил само с кит и локомотив"

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: IvoZafirov   
Дата:   08-06-10 10:44

[smile] Пичага е. И мен ме кефи.

[smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: voyager   
Дата:   08-06-10 11:23

" От краката и можеше да излети BOEING 747 на "PANAM""

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: tnt   
Дата:   08-06-10 11:28

Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква.

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: samara   
Дата:   08-06-10 11:31

... кефи много !!! [smilie24] [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: feliz   
Дата:   08-06-10 11:36

Голям![smilie24] [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: chill   
Дата:   08-06-10 11:50

Автор: voyager
Дата: 08-06-10 11:23

" От краката и можеше да излети BOEING 747 на "PANAM""



Твърде невероятно преди смъртта си през 1959, Чандлър да напише нещо за самолет, чиито първи комерсиален полет е през 1970. [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: steeens   
Дата:   08-06-10 13:57

Някои е сменил 0 с 4 , голяма работа. [smilie5] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: ninikolov   
Дата:   08-06-10 14:11

"Тази вечер духаше откъм пустинята. Един от онези горещи, сухи ветрове от Санта Ана, които се спускат през планинските проходи, къдрят косите, карат нервите да подскачат и предизвикват сърбеж по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой. Хрисими женици опитват с пръст острието на кухненските ножове и не откъсват поглед от вратовете на съпрузите си. Всичко може да се случи. В някой бар могат дори да ти сервират пълна халба бира."


Отговори на това съобщение
 Re: Да си спомним Реймънд Чандлър
Автор: ninikolov   
Дата:   08-06-10 14:18

Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка.

Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка, а пък по отношение на характера са меки като павета. Има дребни, миловидни блондинки, които гукат и чуруликат, и други – едри като статуи, които набързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед. Или да вземем блондинката, дето те поглежда морно изпод мигли, мирише на хубаво, увисва ти се на ръката, а като я заведеш у дома, винаги е много, много уморена. Тя вдига, длан към челото си с такъв един безпомощен жест, ах, това ужасно главоболие, и на теб ти идва да я фраснеш, но все пак си доволен, че научаваш за главоболието, преди да си вложил в нея излишно много време, пари и надежди. А и номерът с главоболието е класически – оръжие, което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.

Или сърдечната, винаги навита и пиеща като смок блондинка, на която не й пука как е облечена, стига да е визон, и къде ще я заведеш,стига да е в първокласно заведение с реки от сухо шампанско. Има освен това дребни наперени блондинки, които са ти добро другарче, много държат да платят своята част от сметката, винаги са лъчезарни и разумни, тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион, без това да попречи на основното им занимание в момента. Има и едни бледи, бледи блондинки, болни от анемия – не смъртоносна, но все пак неизлечима. Те са много отпуснати, движат се като сенки, едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват, първо, защото не изпитваш никакво желание, и, второ, защото все четат я „Опустошената земя“, я Данте, Кафка или Киркегард в оригинал. Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония, тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт. Тосканини също познавал, така че с нея стават двама. И най-накрая има разкошни парчета като за изложба, които надживяват трима главатари на гангстерски шайки, женят се за двама-трима милионери, прибират при разводите по милион на глава и накрая притежават бледорозова вила на Антилските острови, „Алфа-Ромео“ за градско ползуване с двама шофьори и цяла свита от поизвехтели аристократи, с които се държат мило и разсеяно, както застарял херцог пожелава лека нощ на иконома си.


Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.