Автор: Lalinda
Дата: 10-01-10 21:04
И аз съм живяла във Враца от 5-тата до 10-тата си година...
Но не помня някой да заключваше вратите...
Помня и големия сняг, като на снимките горе, и че ни стигаше все до кръста... Ходехме да караме ски и шейни на Турските гробища, а пролетно, лятно и есенно време играехме винаги в боровата гора (помня и червената кора на дърветата, от които дялахме лодки)... Живеехме срещу входа на болницата, в блоковете, които се казваха Химик. Много от съседите ни бяха чужденци, от ония, които строиха Химкобината.
По онова време дори градски транспорт нямаше. Беше голямо оживление, когато се появиха автобуси, които ходеха от Химкомбината до Пробива и нататък.
На Пробива имаше чудесен спортен магазин, от който ми купиха ски, когато бях в първи клас, и голяяяяма книжарница, от която пък ми купиха Пипи Дългото чорапче! Любима!
Там съм се учила и да карам колело, мъжко, с рамка, шестгодишна! Зимата голямото ни забавление бе да скачаме от гаражите в снега долу... Веднъж кракът на брат ми се закачи в олука и висеше надолу в главата, да се наложи да го издърпваме, ама после пак си скочи! Лятно време пък често играехме театър, носехме едни одеала на ъгъла на парапета на гаражите и си правехме сцена, също и столове от къщи... Събираше се цялата махала да ни гледа... Живеех си малко като Пипи, тъй като родителите ми бяха все в командировка - просто ми оставяха пари да си пазарувам... Нямаше и кой да ме наглежда, тъй като и родителите на съседските деца все бяха в командировка. Лятно време пък обикаляхме страната да събираме печати от 100-те национални обекта... Химкомбинатът имаше чудесна станция на Трифон Зарезан, там пък летувахме...
Но във Враца откакто я напуснах, не съм се връщала... Едва ли бих я познала, като изключим паметника на Ботев... и планината...
Поздрави на всички врачани! Успешна и щастлива Нова година в полите на Вратцата!
Като дойдох в София, ми бе чудно, че децата играят на улицата на ластик или на ръб или че... пият от барчетата на родителите си, от малки...
|
|