Автор: iPonche
Дата: 24-12-09 19:43
Кой каза, че Коледа е празник? Коледа е малък ад. Празник - сякаш е нещо лишено от съдържание, празно - празник. Добре ми звучи, но наближат ли коледни и новогодишни празници все едно някой започва да ме драще с пиронче. С всеки изминал ден, доближавайки се до заветните дати дращенето се превръща в чегъртане, а то от своя страна в поредица раздиращи пробождания. Сякаш нещо липсва. Всяка Коледа липсва. Юрва се народа като хлебарчици в тъмна кухня да се щура напред-назад, нагоре-надолу и пак, и пак. Не трябва да съм толкова черногледа нали? Задръствания, последни покупки в последния момент! Всички пощуряват. После ядат и пият като плужеци 3 дни че и отгоре.
Празникът е в приготовлението! Когато може да се събереш с мили, близки хора и кротко да подреждате елхата, да украсите къщата, офиса, двора. Да опечете вкусни сладки, да послушате коледни песнички, но не от онези американските на Франк Синатра, а български такива: "С червените ботушки", "Дядо Мраз" - а в прочем някой помни ли го дед Мороз :)?
Аз като бях дете и тогава не вярвах в тези неща. Другарката Димитрова в детската градина се преобличаше като дядо Мраз и аз го бях забелязала. Когато казах и на другите деца, те хич не ми повярваха, че това е тя! Направо бях съкрушена. Та, как дядо Мраз ще се гримира със сини сенки за очи!!! Както и да е. Мама криеше подаръците и ме викаше уж, че дядо Мраз ги бил донесъл. Знаех, че не е.
Никога не съм живяла в заблуда по отношение на целия този фалш. Няма да престана да се ядосвам. Като гледам хората стават добри само по Коледа и рядко и по Великден. Дори онзи ден трамваят спря не на спирка, за да качи окъснял пътник.
Абе, хора! В останалото време що не сте хора? И цялата тази тържественост и благотворителност, която тече навсякъде, че защо само на Коледа? Все се чудя на тез простички неща.
Близките ми са далеч, а и не всички са ми близки вече. Роднините също. Само аз и мама. Ама аз обичам голяяяяяма Коледа с много хора. С баби, дядовци, майки, бащи, лели, братовчеди, братя, сестри, внуци, племенници... Все ми е самотно на тези Коледи. Понякога имам чувството, че са безкрайно дълги тези дни. Става ми мъчно, ревливо едно такова, празно като на празник!
П.П. Писано по повод на Коледа 2007. Май още мисля така.
|
|