Автор: mrtn
Дата: 26-09-09 09:56
Как да кастрирам прекрасно младо куче, дори може да се нарече малко! Още повече, че кучето е умно, възпитано във всичко друго, а освен това, не на последно място и едно от най-селектираните кучета в Бг от породата си! (не че това трябва да възпира стопанина от нещо, но кастрация!!! да го мъча така на 10 месеца!!!)
Ако искаш прочети повече.
ЩО Е ТО?
Kастрацията е премахването на семенници при мъжкото куче и на яичници при женското. Може би технически не точно така, но принципа е следният - да се постигне определен ефект чрез хирургично премахване на органите, които хормонално отговарят за нагона и зачеването. В този случай кастрираните животни освен че нямат потомство, могат да станат по-мързеливи, намалява се интереса на животното към другия пол, имат промени в поведението, по-спокойни и уравновесени са.
Стерилизация - прекъсване на каналите, отговарящи за изхвърлянето на сперма при мъжкарите и достигането на такава до яйцеклетките при женските - пак пардон за ужасната ми терминология, но това е принципа който схванах. В случай на стерилизацията женската все така се разгонва, способна е да има полов акт, мъжкарят все така тича по кучки, само че в резултат на акта няма потомство от стерилизираните животни....
--------------
КОГА?
Hай-подходящата възраст за кастрация на женско куче е преди първото разгонване.Веднага се аргументирам - с повече от 85% НАМАЛЯ вероятността от развитие на карцином на млечните жлези.
Ако кучката се кастрира след първото разгонване % спада драстично под 20.Разковничето се крие във връзката между рака и женските полови хормони. Той е естрогенно зависим,а след първото разгонване яйчниците вече работят и отделят женски полови хормони.
За да се извърши една кастрация няма никакво значение дали кучето е завършило своя растеж или не.Всички най нови изследвания и стаистики сочат че ранната кастрация преди първо разгонване сваля драстично процента за развитие на тумори на млечните жлези след време.Това е едно доста често срещано и изключително неприятно заболяване,обикновенно злокачествено което чрез ранната кастрация почти сигурно се елиминира.Операцията е с отваряне на коремната кухина и премахване на яйчниците и матката на животното.Възстановяването е в рамките на 24 часа.След окло 8-10 дни трябва да заведете животното да му бъдат свалени конците и с това се приключва.
При правилно и навременно (в подходящата възраст) извършена кастрация няма никакви странични ефекти върху животното.
Няма от какво да се притеснявате. При повечето кучета има леко неразположение 2-3 дни след операцията и с това всичко приключва.
--------------
РИСКОВЕ И ПОЛЗИ?
Държа да заявя,че независимо дали женската кучка е раждала многократно, раждала "за здраве" или нераждала може да развие рак или всеизвестната пиометра.Рискови животни са тези третирани хормонално за подтискане на еструса /таблетки или инжективно/.
Стерилизацията пак е свързана с отваряне на корема, оперативен приом,и затваряне на корема.И какъв е смисълът да се подлага животното на това,той стопанина ако е решил да си я пази ще си я пази.Кучката пак ще се разгонва и пак ще събира левентите около себе си.Е само дето няма да може да забременява....
Аз съм ЗА кастрацията.Тя отдавна се приема като рутинна операция, анестезията е модерна и животното още след няколко часа вече е на крака,а от следващият ден дори е забравило.
В интерес на истината, в много случаи кастрацията РЕШАВА немалка част от здравословните проблеми, ако са породени от периодичните скокове на хормоните - един вид страничен ефект... biggrin.gif Нерядко кожни алергии, стомашни проблеми, възпаления по ушите и какви ли не на пръв поглед несвързани болести изчезват мистериозно след операцийката...
Що се отнася до незадържането на урина, то е сравнително рядък момент (особено пък трайното последствие) и поне доколкото аз знам, най-често се появява при кучета, които не са движени достатъчно - т.е. нямат здрава мускулатура; до голяма степен се коригира именно с много движение и засилване на мускулите отзад.
Промени в поведението, както вече мнозина по форума констатираха, почти не се наблюдават... кучето си остава също толкова шугаво, колкото е било преди операцията biggrin.gif ; може да се очаква "угасване" на настроението само ако и бездруго в начина на отглеждане "отсъства" нещо - най-точно да го кажа, интерес към живота, еднообразно и празно вегетиране. Ако кучето спи 20 часа от 24 възможни в ъгъла на черджето, никой не играе с него, разхождат го за по 5 минути... то така или иначе ще "угасне" като темперамент, ще напълнее и ще се състари без време - просто голяма част от подобни собственици забелязват това "развитие" на характера едва след операцията... защото тогава се сещат, че на килимчето в ъгъла кърти кучето им.
Може да се очаква кучето да стане по-спокойно, разбира се - в умерени граници: по-съсредоточено, по-внимателно за собственика си... не знам и аз как точно да го формулирам - най-простичко казано, могат да се очакват БЛАГОПРИЯТНИ промени в характера, но внезапната загуба на игривост примерно не е никак типична.
Много теоретично могат да се очакват и обратните ефекти на "внезапното излекуване" - т.е. проблеми, породени от ЛИПСАТА на хормоналния цикъл - неща от типа на внезапно слабеене, опадване на козина... мрачни настроения... но това най-често е свързано пак с неправилен режим и отглеждане и може да "засегне" всяко едно куче, включително и некастрирано. Да речем просто, че кастрираните женски са по-чувствителни към поведението на собствениците си и семейния климат - с други думи, ако семейството е пред развод или след развод, не кастрирайте точно сега кучето си, ще го травмирате допълнително.
--------------
ПРЕПАРАТИ ПРОТИВ РАЗГОНВАНЕ?
Относно инжекции против разгонване, трябва да се има в предвид, че те също като таблетните форми са хормонални препарати! Факт е , че до днес в медицината не е създаден ХОРМОНАЛЕН препарат без нежелани странични ефекти.
Разликата между инжекциите и таблетките е, че инжективните форми могат да бъдат по-точно дозирани спрямо килограмите на пациента. Всички останали рискове (т.е. мастопатии и възпаления на матката) са едни и същи.
Дори някои от инжективните препарати (Depo-promon) предизвикват скоротечни възпалителни процеси на матката, резултиращи в перфораци, перитонит и животозастрашаващ сепсис.
В моята практика съм имал 2 случая на този ефект на препарата след еднократното му приложение при куче и котка.
От друга страна трябва да спомена, че имам множество пациенти, при които от години прилагам Covinan (СПАЗВАЙКИ СТРОГО СХЕМАТА НА ПРИЛОЖЕНИЕ), които не са проявили нито един от описаните възможни странични ефекти. Въпреки това моето мнение е, че животни които не са предвидени за разплод трябва да бъдат кастрирани, вместо третирани с хормонални препарати.
--------------
РАЖДАНЕ "ЗА ЗДРАВЕ"?
Истина е, че няма значение дали кучето ще роди веднъж или не.
За да функционира нормално една физиологична система тя трябва да спазва цикличността си.
В природата хищниците раждат 1-2 пъти всяка година. Т.е. нормално половата система е предназначена еволюционно за такава цикличност. Логично е да се заключи, че еднократното раждане през живота или никаквото раждане е почти едно и също.
При животни, отглеждани в домашни условия и неизползващи се за разплод бих препоръчал кастрацията. Както беше отбелязано по-горе в същата тема, това е начин да се избегнат в напреднала възраст редица болести свързани с половата система.
-------------------
ХРАНЕНЕ НА КАСТРИРАНО КУЧЕ?
Все си мисля, че храната зависи не толкова от кастрирано/некастрирано, колкото от самото куче, неговото състояние към момента и начинът му на живот.
Чисто примерно: кастрираното младо куче ще продължи да расте и да се развива. Ако се храни по-"икономично", за да не надебелее, крайният резултат ще е недоразвито куче. Кастрираното активно куче ще заслабне драстично... и тъй нататък.
Всъщност, по-важната задача е да осигурим на кастрираното куче нормално-активен и забавен живот, особено ако се забележи тенденция след операцията да стане по-кротко и да се залежава. И, както и при некастрираното, да се следи теглото му и, ако започне да наддава твърде много, да се вземат мерки...
РАЗБИРА СЕ, трябва да се има предвид, че кастрираното куче има малко по-малки... базови изисквания към съдържанието на храната и при равни условия (т.е. не много активен начин на живот, какъвто е при домашните апартаментски кучета), затлъстяването се среща два пъти по-често при кастрираните животни и ОСОБЕНО при такива, които и бездруго са си били склонни към затлъстяване преди операцията. Точно за пример: дакели, мопсове... лабрадори, ако щете - кучета, които оставени "сами на себе си", могат да излапат двойни дажби и да гледат жално за още. Това, което при некастрираното куче ще се отрази в 1-2 кила отгоре, при кастрираното ще доведе до качване на 5-6...
Така че за неактивни кучета и в частност кастрирани и възрастни, АКО се забележи тенденция към напълняване, е разумно да се използват тъй наречените разновидности на храни LIGHT (лайт), които са с намалено съдържание на мазнини и съдържат и други вещества, подпомагащи усвояването на храната без увеличаване на телесното тегло; или - пак за кастрирани и особено за възрастни - SENIOR (за над 7 г.) или MATURE: при различните марки названието е различно.
Примерно погледче към препоръки за подобни типове храна: при наднормено тегло дажбата е с около 1/5 по-малка от тази за "нормално" куче; за кучета с намалена енергийна нужда (но не дебели) - с около 1/10 по-малка. Съдържат, което е много важно, голямо количество фибри (особено в сравнение с не-"олекотените" варианти), което едновременно улеснява засищането, улеснява и "преминаването" на храната през червата и ги поддържа в добро състояние, и същевременно е "пълнеж", от който организмът не извлича "затлъстяващи" вещества. За сравнение - храните за "кучета в напреднала възраст" съдържат доста повече мазнини (около 15%) и много по-малко фибри, за сметка на респективно по-малките дневни дажби.
И пак ще кажа, че по-важното е да не се допусне кучето да се залежи с възрастта (или след кастрацията), а не да се "храни по-малко". Начинът му на живот не следва да се промени, защото е станало на 4, 5 или 7 години; или защото се е "лишило от топките си". И точно това е задачата на собственика - да му осигури здравословна активност: по-дълги, ако трябва, разходки; разходки с колело, повече игри...
Главният "убиец" за едно куче - старо, младо, кастрирано, некастрирано - е скуката; монотонният ритъм; липсата на "храна за мозъка".
Представете си: човек, работещ затъпяваща, неприятна за него работа; става сутрин в 7, мие зъби в спящо състояние, гаврътва едно кафе, занася се до работа, цял ден зяпа в пространството; прибира се, хапва набързо пред телевизора и заспива пред него; затътря се до леглото.... на следващия ден пак... След 5-10 години в този дух вече се чувства емоционално и физически старец.
Същото се отнася и за кучето. Извеждат го набързо сутринта, все на една и съща скучна полянка, все за 5 минути. След това всички хора отиват на работа, то цял ден спи самотно в коридора. Вечерта го извеждат за още 5 мин. на същата скучна полянка, пълнят му паницата с манджа и то продължава да спи в коридора... На втората-третата година такъв живот "искрицата" у това куче вече е угаснала...
Та: както човекът от горния пример има нужда ако не през седмицата, то поне през почивния си ден да се измъкне от утъпканото ежедневие и да иде... я на планина, я на дискотека clap.gif , така и кучето има нужда от време на време да получи нова играчка, поне през почивните дни да го заведат на екскурзия някъде; ВСЕКИ ден да си играят с него и да тича поне час...
Такива ми ти работи.
----------------
"За" и "против" стерилизацията
Нежеланата бременност на домашния ви любимец може да се предотврати, ако проумеете, че той все пак е куче, а не човек
О. А. Брейдик, старши лекар в киевската ветеринарна клиника "Добродий"
В един идеален свят всяко кутренце, което се появи на бял свят, би имало дом и любящи, грижливи стопани. Надявам се, че моите читатели са такива хора и техните кучета са най-щастливите на света, но за съжаление не всички дребосъчета имат такъв късмет. Милиони кучета се раждат и унищожават всяка година, една част отиват в така наречените "приюти", други загиват по улиците, а трети попадат в кофата с вода още при раждането си.
Инстинктът за продължаване на рода е един от най-силните и каквито и мерки да предприемате, когато кучката ви се разгонва, тя, подвластна на силния си инстинкт, ще направи всичко възможно, за да "се омъжи" за първия срещнат пес. Възбудените мъжкари също ще намерят начин да се изплъзнат от стопаните си за любовна среща. В повечето случаи нищо не може да спре мъжкото куче, което е подушило разгонена женска наблизо - нито командата, подадена от любимия му човек, нито ревящите коли на улицата, нито дори високата ограда. Огромно количество мъжки кучета се изгубват точно по този начин. Колко сълзи са пролели нещастните стопани на тези безумни любовчии?
Но да не бъдем песимисти - ето, вие намирате своето куче. Ако е Ромео - мръсен, бълшасал, целият в рани и заразен с незнайна болест. Ако е Жулиета обаче, получавате и бонус - коремче пълно с бебета. В случай че не е твърде късно, ще се примолите на ветеринаря и той ще спаси кучката от това така "желано" от вас попълнение към семейната глутница - оперативно или с хормони. Но нещата далеч не са толкова прости, колкото изглеждат. Хормоналните препарати, възпрепятстващи развитието на бременността, трябва да се инжектират в строго определени и кратки срокове след "случката" и дори и тогава не е сигурно, че ще подействат. Обикновено кучкарите се обръщат към мен едва 10-15 дни след като кучката им се е заклещила с някой случаен пес. Каквито и инжекции да бия след това, бебетата няма просто да се разтопят. Но ако все пак кучката ви роди, отговорността за кутретата е изцяло ваша и за съжаление нямате чак толкова голям избор.
Първо: Можете да повикате лекар,
който да приспи нежеланите от вас кученца (макар че не всеки лекар би се съгласил на това, а лично аз - никога), или още "по-хуманно" да ги удавите или заровите някъде живи. Какво, изтръпнахте ли? Вие може да изтръпвате, но много хора правят това по 1-2 пъти в годината и го намират за съвсем нормално. Може би се успокояват с погрешното предположение, че като са толкова малки, кутренцата не усещат болка или не са разбрали какво е да си жив. Това обаче си е съвсем истинско убийство. И всяко мъртво кутре ще лежи на съвестта на недобросъвестните и немарливи стопани.
Второ: Решавате да запазите бебетата
на вашето куче и с цената на огромни усилия и затруднения отглеждате и намирате дом за тези неволни "кръстоски". След всичките трудности и мъки едва ли ще ви дойде наум отново да пускате кучката си да ражда.
Намирам за особено възмутителна подлостта и тъпотата на някои стопани на мъжки кучета, които специално водят своите питомци на улични "кучешки сватби". И страдат всички. Скъпоценният ви пес, за чийто полов живот вие така хубавичко сте се погрижили, най-вероятно е лепнал не една полово разпространима болест. Кучетата може да нямат СПИН и сифилис, но за сметка на това си имат бруцелоза, която е опасна и за вас. Да не говорим, че освен истински страшните болести една бездомна кучка, която изглежда сравнително здрава, може да лепне на безценното ви съкровище огромно количество паразитни и инфекциозни заболявания. А освен това тя, горката, ще стане още по-горка, когато след ужасни лишения и мъки ще роди никому непотребни мъничета със страшна съдба. А това не са просто някакви си помиярчета - това фактически са вашите собствени "внучета" - дело на вашата гениална селекция и преди всичко - ваша отговорност! Вие ще сте виновни за техния кратък и измъчен живот, изпълнен с болка и глад.
Обикновено кучките се разгонват два пъти годишно и цялото им разгонване продължава около месец. Освен вече изброените проблеми ви чакат и доста други дребни неудобства. Но ако сте собственик на прекрасно расово куче, искате и можете да си позволите да се занимавате с развъждане и подобряване на породата или пък имате съответната "превъзходна" от която всичките ви приятели и познати искат бебе - това вече е друго. Радостта от желаните кутрета покрива с лихви всички усилия, неудобства, харчове и драми.
Но ако имате просто куче приятел, най-правилното, което можете да направите, е да го стерилизирате.
Стерилизирането на женското куче не е голям проблем
в днешни дни. Прави се с пълна упойка, а кучката се възстановява за седмица. Никога повече няма да я застрашава нежеланата бременност, а и на вас няма да ви се налага да си играете на стражари и апаши с настоятелните мъжкари два месеца от годината. Значително ще понижите риска от заболявания в зрялата възраст, включително толкова опасното и често срещано възпаление на матката или млечните жлези. И вие, и кучката ви ще си спестите доста проблеми.
Кастрирането на мъжкото куче е съвсем проста операция, но пък много понижава вероятността кучето ви да избяга и да се затрие. То ще стане по-послушно и кротко и няма да си има проблеми с другите мъжкари в парка. Като цяло обаче характерът на кучето не се променя след кастрирането.
И няма нужда да очовечавате кучето, като му приписвате собствените си сексуални емоции и преживявания. Вашият пес
изобщо няма да се срамува, че е кастриран,
а приятелите му няма да спрат да го уважават и няма да му се присмиват. На кастрираната кучка няма да й излезе прякор "стара мома" на работа и съседите няма да я гледат с лошо око. Кучето няма да седне да размишлява за тези неща. То изобщо няма да забележи. Просто ще има един проблем по-малко.
Кучетата са чудесни точно с това, че са кучета, а не хора. Те нямат нашите пороци, макар че имат много от нашите достойнства. Те са достойни за уважение животни и има много да се учим от тях. Но преди всичко те са животни. Затова не трябва да им приписваме своята емоционалност и начин на мислене.
В интернет има и много други източници.
|
|