Автор: мара
Дата: 07-04-09 21:55
ееей, благодаря, емиле!
тая сутрин сънувах много реален кошмар-бях се наредила на опашка за ДОМАшНИ понички-пържеха ги на място, режеха и мааха върте здраво мармалад и шоколад. мене таман кат ми дойдеше редът, се оказвах пак на края на опашката... а като все пак стигнах, почнах да се заяждам с всички, да ги поучавам и да размахвам пръст. обяснявах, че тва е гаден купешки мармалад! пък как аз правя шипков домашен и колко е хубав! говорех с нетърпим тон. през цялото време сякаш се наблюдавах отстрани, бях съвсем втрещена, ма не можех никак да спра. накрая се събудих, пълна с дълбоко отвращение към себе си и назидателния, дидактичен, нетърпелив, писклив, истерично намилащ тон, който и досега ми кънти в главата...днеска не смея да се скарам даже на децата...баси
кво ли е тва, е.аси?!
|
|