Автор: Нереален
Дата: 01-02-09 10:41
Нещо не си ме разбрала добре според мен. Нищо страшно няма в това да прегърнеш едно дете. На мен лично ми е тежко, като се замисля, какво това дете няма да има никога. Не съм казал, че никога няма да се присъединя...просто изразих безкрайно одобрение към това, което сте направили. Не знам от какво те хваща срам. Всеки човек понася трудно различни неща. Аз лично - чуждото страдание, особено като става дума за деца, които не са виновни за нищо. Е все пак трябва да се преборя с някои неща. Животът си е непрестанна вътрешна борба...поне моят.
charm написа:
> Японче, недей мила тъгува. По-страшното е, че има деца, които
> си имат здрави и прави родители, които уж ги възпитават, а са
> по цели нощи /децата/ на улицата...
> а за сладурите в Панагюрище, не мислете, че са някакви
> извънземни същества. това са дечица като моите, и единствено
> имат нужда от някой да ги прегръща и да им свива перките за
> училище малко /Нел, поздравления за стипендиите, тръгнах
> по-рано и не съм разбрала, дай повече инфо /.
> това е - само толкова. и не виждам какво толкова сложно има -
> не можели да се престрашите да ги гледаде очи в очи?!? така ли?
> а после можете да ги псувате, като излязат да крадат на
> улицата? какво толкова сложно и тежко има в една прегръдка бе
> хора? или в това да разбереш повече за едно дете, да го
> разпиташ за двойките, за това каква книга би му била
> най-интересна, та да седне да чете? Мноооооого е страшно, няма
> що! Както казва япончето, така е много лесно - не мога, и
> толкова! Ама това си е точно бягане от отговорност....
> попитайте всеки от колегите, дето вчера бяха там, да ви
> разкажат колко беше страшно. направо незнам как издържаха на
> напрежението........
> не мога да разбера, смях ли, страх ли, срам ли ме хваща от тия
> приказки........
>
> добро утро!
|
|