Автор: ffwd
Дата: 27-11-08 09:27
Излагат се от Berliner Zeitung. Един значително по-силен материал по темата:
Легендата за Син Сити
Легендата за Син Сити гласи, че няколко приятели, които работили като охрана и обслужващ персонал в заведенията на Слави Бинев, решили да се отделят и да си направят собствено заведение в центъра на София, където със собствени идеи и натрупан опит в БИАД да реализират мечтите си. Поизтеглили кредити, заложили апартаменти и къщички, получили подкрепата на някой и друг бизнесмен и всеобщата мечта придобила реален вид. До тук всичко звучи като в американска приказка за възхода на предприемчивостта. Но, за да станат нещата още повече по американски, събитията, които ще последват, силно почнали да напомнят за историята на сухия режим от 30-те години в Америка. Новото заведение за кратко време станало притегателен център на цялата ъндърграунд аудитория до такава степен, че повечето бивши заведения-символи на чалга забавленията в столицата направо опустяли. Впечатляваща смесица от дребни наркодилъри, едри босове от организираната престъпност, политици и дори министър на вътрешните работи, уличен за топли контакти със същата тази престъпност в лицето на Румен Петков, станали ВИП клиенти на заведението. Разбира се към тази първа колона от чалгапоклонници нямало как да не се присъединят цели футболни отбори, мутреси, метреси и обикновени жрици на любовта. И започнало да става все по престижно да се отърка човек в цялата тази амалгама и да разказва после с гордост на близки и приятели къде е бил, до кой е пил и как кючека на някоя ВИП фолк изпълнитекла го е запленил. И тъй като в една легенда нищо не трябва да е скучно, започнали да се случват още по-вълнуващи неща. Запалили апартамента и колата на един от членовете на управата на комплекса, а след време отрязали ушите на друг, докато главният мениджър не слизал от страниците на жълтата преса- увековечен с поредната интимна халтура с някоя фолк певица, манекенка или барманка. Легендата също разказва за това, че ако искаш да “изкараш” вечерта още по-забавно, просто трябва да слезеш в подземието на сградата, където в специална за целта стаичка един вежлив дилър може да ти предложи всякакви прахообразни субстанции – от лимонтозу и нишесте, та чак до кока, но не кола. И пак според легендата не е добре да се прави грешката на някои заблудени клиенти, които без да знаят правилата, внесли собствени наличности и след това им се наложило да се срещнат с невежливата страна на вежливия дилър и неговия съпорт. Но какво са няколко разбити носове на фона на разтърсващите изживявания, които ще има да бъдат разказвани след това. Всяка легенда има нужда да се храни от слухове. Тази също. Е, поне покрай слуховете можем да си “настроим часовниците” за последвалите тежки травми в общностните ценности от един криминален преход. Вероятно в представите на средния европеец, ако една европейска столица притежава подобен център за забавления, това я прави меко казано доста “екзотична”. Така е, екзотична дестинация сме си ние. Но нека не забравяме, че това е само легенда. И като всяка легенда и тази продължава…
Стоян Михалев
|
|