Автор: Lalinda
Дата: 03-10-08 23:40
Виж, когато бях дете, едно момиче ми гледа на ръка и каза: "И твоята смърт е като моята, от огъня!"
Не знаех какво може да означава това, но когато плувах в морето, а плувах много и безразсъдно, заедно с мъжете, които плуваха с плавници, също и по разни язовири, и когато бивах много изтощена просто поглеждах дланта си и се сещах, че смъртта ми няма да е от водата и продължавах все така уверено...
Леля ми почина млада, в един миг научи, че е болна от рак, и в следващите дни трябваше да замина за чужбина, беше някъде около Осми март и започнах да се чудя какво да й подаря, някакси знаех, че я виждам за последен път, тя пък ми подари един буркан с лютеница, който отнесох в самолета, отлагах отварянето му, знаех, че приключа ли го, вече няма да я има, подарих й шампоан, имаше прекрасни коси, после майка ми/сестра й, която бе лекарка ми казваше, че накрая някой казал на дъщеря й, че ако пие газ, страданията й ще се облекчат и тя питала да пие ли...
Да пие ли?
Какво бихте направили, ако знаехте, че тези дни ще умрете - бихте ли мили косите си с шампоан, подарен ви от племенниците ви, бихте ли пили газ, донесена ви от невръстното ви дете, изобщо бихте ли... Неподготвени сме, не можем да се поставим на мястото на други, които наистина умират... не е толкова философско, за някои наистина смъртта е облекчение, повече от газта... Родителите ми починаха внезапно, дори не знаеха, че умират, единият на Великден, другият - на Коледа... Какво правеха през това времето между раждането и смъртта си ли - помагаха на хората, не помня да са се готвили за смъртта. Помнят ги с това. На масата на баща ми остана отворена книга на Лао-дзъ и недочертан проект за турбина, майка ми консултираше родилка на новородено бебе...
|
|