Автор: Valentin_Cherkezov
Дата: 14-10-04 06:24
Темата е интересна и предизвиква разгорещени спорове от доста време насам. Ще си позволя да цитирам какво е написал по въпроса нашумелият български писател Алек Попов, като предварително се извинявам, че на онези, които мърдат с устни, докато четат, есето може да се стори малко дългичко.
ЛИТЕРАТУРАТА И СТРЕСЪТ
Както правилно отбелязва руският писател Игор Яркевич в романа си "Литературата и секса",
руският и американският писател не са единствените писатели на света. На света има
много писатели. Писатели има и в Азия. Много добре се представят латиноамериканските
писатели. Напоследък много ярко се изявяват и чеченските писатели. Винаги на ниво са
европейските, арабските, еврейските и австралийските писатели. Но основните направления в литературата се определят именно от руските и американските писатели...
Основният проблем на българския писател е тъкмо този, че е български писател. Ако сме
честни, налага се да признаем, че това е онтологически проблем и следователно нерешим,
освен по силата на някакви метафизични обстоятелства...
Когато съм започвал да пиша, никога не съм предполагал, че ще бъда български писател.
Всъщност тогава просто си дращех мръсни разказчета по училищните тетрадки, без да се
замислям особено на какъв език го правя. Когато разбрах, че съм станал български писател, вече беше твърде късно...
През 1986 отидох за пръв път в Америка, заедно с нашите. Прекарах там няколко месеца,
като през 70% от времето пишех някаква дълга, адски скучна повест, която съвсем справедливо
не видя бял свят. На български, естествено. И никой не ми каза: абе, човече, спри се, огледай се, какви глупости пишеш? Тогава учех българска филология, а преди това бях сукал от мраморната гръд на класическата гимназия. Вече не разказвах истории. Заразата на
литературата беше проникнала дълбоко в мозъка ми. Бях чел Камю, имах си вземане-
даване с Натали Сарот. Пушех лула. И после, рано или късно, идват публикациите и си
викаш гордо: ето на, вече съм писател. Обаче всъщност си български писател - каквото
и да означава това...
Веднъж поканили американския, руския и българския писател на кръгла маса "Литературата и сексът". Американският писател говорил много интересно, разсъждавал как те (литературата и сексът) ту се пресичат и сливат, ту се разделят. Руският писател дошъл на кръглата маса пиян до козирката, извадил си хуя, треснал го на масата и заявил, че макар вече да няма никаква литература, че литературата е мъртва, слава Богу, засега поне хуят го има и е жив.
След което руският писател паднал под масата и заспал. Българският писател също се канел
да говори интересно за литературата и секса, дори си бил приготвил специален доклад. Обаче
в настъпилата суматоха всички обсъждали само безобразната постъпка на руския писател и
никой не му обърнал внимание. Българският писател се ядосал и си казал: "Абе пичка ви
лелина, що ли не взема и аз да си извадя хуя и да го тресна на масата?" Но да го извади
така и не посмял...
Веднъж американският писател решил да прочете романа на Пастернак "Доктор Живаго".
Американският писател не разбрал нищо - и езикът на романа и проблематиката му били
абсолютно чужди, но му било много интересно. Руският писател също решил да прочете
романа на Пастернак "Доктор Живаго" и някъде на петата минута се разкрещял: "Какво бе,
какво, мамка ти да еба!", грабнал романа и фраснал с него по главата спящата си болна
бременна жена. И българският писател решил да прочете романа на Пастернак "Доктор Живаго".
Но книгата все още не била издадена на български...
Веднъж българският писател решил да сложи кисело зеле. Написал разказ и получил шейсет
лева хонорар. С половината си купил хубав пластмасов бидон с чучур, а с другата - зеле от борсата, като подбирал лично всяка глава с много вкус и проникновение. После цяла зима
хрупал кехлибареножълти зелки, пил ракия и нищо не написал. Руският писател също решил
да слага зеле, купил каквото трябва, но зелето не се получило, поради спецификата на местната ферментация. За сметка на това написал роман, който списание "Факел" издало на български.
На американския писател също му се дояло кисело зеле и решил да дойде в България,
подмамен от един туристически сайт, където се твърдяло, че българите са измислили киселото
зеле. Българският писател го поканил у дома, нагостил го със зеле и домашно вино, пили и
ракия. Като се върнал в Америка, американският писател написал култовия разказ "Българското зеле", а "Литературен вестник" го публикувал на български...
Един американски писател изобщо не можел да разбере смисъла на чудесния идиом "да се
еба в гъза". Тогава един руски писател му го демонстрирал на практика, като единственото
нагледно пособие бил собственият му гъз, а другото - хуят на американския писател, а не
обратното. И американският писател много се зарадвал, че е разбрал смисъла на посочения
идиом...
Българският писател прекрасно разбира смисъла на идиома "да се еба в гъза" и не се нуждае
от нагледни уроци. Той се ориентира чудесно и в смисъла на цялата богата идиоматична гама
в този спектър на езика. Това обаче рядко му помага да шитне повече от хиляда екземпляра
от книгата си...
Да си американски писател е роля. Да си руски писател е дори още по-голяма роля. Да си
български писател е агрегатно състояние. Твърдо, течно или газообразно, според случая.
Целта на всеки що-годе приличен български автор е да излезе от това неустановено положение и да се насочи към по-конкретни форми на съществуване. "Но нима е възможно да пишеш на български, а да не си български писател?", смутено би възразил литературният историк. Добре, нека ти обясня. Литературата - такава, каквато я помниш - вече не съществува. Химическият й състав се променя, както впрочем се случва с повечето неща около нас...
Съотношението между език и информация клони в полза на последната. Информация не само
на равнище факти, но и на ниво идеи, опит (включително и езиков) и образност. Езиковият
експеримент отстъпва на социалния. Или се трансформира в социален. От национален, литературата постепенно се превръща в интердисциплинарен проект...
Веднъж поканили американския, руския и българския писател на международен конгрес на ПЕН. Американският и руският писател веднага си закачили баджовете, на които пишело съответно "USA" и "Russia" и не ги свалили през цялото време. Българският автор се мотаел без бадж и затова руският и американският писател го помислили за staff и го помолили да им разпечата някакви
произведения. "Ах, откога чакам този миг!", възкликнал той, извадил от раницата си "Доктор Живаго" на Пастернак и "Селцето - Градът" на Фокнър и ги фраснал по тиквите, както следва: руския писател - с Пастернак, а американския - с Фокнър. И всички останали автори дошли да го поздравят, защото
отдавна им било дошло до гуша и от американския, и от руския писател. А после дълго се чудили: кой the **** беше този върховен guy!
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
tova s Trynskiq kod me razbi :)))
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram