PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Архив

първа

1 всички

напред

последна

За името на автора, снимките му и други неща

Автор: emmmo
Дата: 21-12-03 17:15

По повод споровете под една моя снимка отново се появи идеята да не се вижда името на автора на снимката, преди да е гласувано за нея. Това е една идея, която самият аз подкрепях, но напоследък се позамислих отново и започнах да се чудя доколко принципа, от който тя изхожда, е правилен. (Нека да направя уговорката, че в мислите си не изхождам от собствените си снимки, а въобще. Това, че разгорещено споря с някои особи, не означава, че се мисля за велик.)
И така. Първо, редно ли е да се търси обективност в сфера, в която царува субективното? Второ, що е то обективност на оценката? Трето, не става ли въпрос по-скоро за справедливост на оценката? Четвърто, възможна ли е такава справедливост?
Отговори на тези въпроси можем да намерим, ако преди това си отговорим на други въпроси. А те са: Един автор със всяка своя снимка не работи ли за името си? И ако да, защо името да не работи за снимките му? И най-важният въпрос: Познаването на творчеството на един автор (посоката на търсенията му, идеите, които прокарва, натюрелът му), не спомага ли за по-дълбокото разбиране на новите му творби? Може ли и редно ли е да се извади една снимка от контекста на една по-цялостна концепция, която вече е позната и говореща на зрителя? В този смисъл, как бихте възприели една картина на Пикасо, без да знете нищо за модернизма, ако я изтръгнете от културната ситуация, в която е създадена? (Този въпрос препраща към скоро дискутираната тема за архетипите.)
Едно от основните понятия, с които работят рецептивистите, е "хоризонт на очакването". Става въпрос за начина, по който се възприема и разбира една творба, в зависимост от това дали е над, под или точно на хоризонта на очакване на възприемателя. (Още една препратка, но към друга тема - за изкуството и кича.) Та защо трябва да се лишава творецът от вече създадения от него (за добро или за лошо) хоризонт на очакване? От публиката, която си е създал?
И в този ред на мисли: Допустимо ли е въобще да се коментират, да речем, композиционните особености на една снимка, преди да е направен опит за вникване в смисъла на самата снимка? Не крием ли зад познаването на няколко христоматийни правила липсата на проникновен поглед? Не говорим ли за изкуство със занаятчийски език? Защото мисля, че най-важното в една снимка е идеята, залегнала в нея. Затова и най-смахнатата композиция, и най-необичайното цветово решение, подлежат ли на критика, ако работят за идеята на снимката, ако са в хармония със замисъла и? Щеше ли гореспоменатият Пикасо да направи от картините си изкуство, ако гледащите ги оставаха на ниво ужасение от бруталната му саморазправа с традиционните естетически норми?

Ще ми е интересно да прочета какво мислите по тези въпроси.