Автор: J0R0
Дата: 13-04-06 18:36
Всичко започна от Фото Форум и от една снимка. Някой беше пуснал тема във форума за международен онлайн конкурс, аз метнах няколко снимки, ей така, без особена мисъл или надежди, просто за участие. Една от тези снимки взе че спечели първата награда – седмица за двама в Намибия.
Няма да описвам перипетиите по изваждането на визи (Намибия няма посолство в цяла Източна Европа), ще тръгна от там, че белгийските организатори ни изпратиха самолетните билети и след над 16 часа във въздуха и 3 прехвърляния – ето ни на летището в Уиндхок. От там трябваше с четвърти полет да идем още 500 километра на север. Не мога да изкажа радостта си, когато видях, че вместо със самолет ще пътуваме с джип (става ми лошо в самолет). Брайън, човекът който ни посрещна на летището беше към 50 годишен симпатяга, каза че от 30 години живее в Намибия и за нищо на света не би се върнал в Европа, така свикнал с тукашното спокойствие. А страната е наистина спокойна. Няма да е пресилено дори да се каже – ненаселена. Територията и е по-голяма от Англия и Франция взети заедно, а населението е едва 1 800 000 човека, от които 300 000 живеят в столицата Уиндхок.
500 километра монотонно каране през саваната, прави пътища и обратно движение, когато идваше насреща кола все си виках, абе тоя защо кара в насрещното… накрая стигнахме до Епача, мястото, където щяхме да прекараме следващите дни. Още пред вратата на хотела ни посрещнаха с влажни кърпи, с които да си избършем лицата и портокалов сок.
Епача се оказа частно имение с огромни размери, оградено отвсякъде с бодлива тел за да не могат да излизат животните, които са вътре и да не могат да влизат опасни животни. След няколко дни обиколихме с джип резервата, оказа се че в него присъстват почти всички видове от местната фауна с изключение на слоновете и големите котки – лъвове, гепарди, рисове.
Хотелът всъщност бяха къщички, разхвърляни на баира, отделени една от друга на такова разстояние, че посетителите да не си пречат. Вътре се оказа суперлукс, по стандартите на 19-и век: тежка, масивна резбована мебел, тежки полилеи, огромни легла, огромна баня с вана, сребърни свещници и цялата стена от стъкло – да гледаш саваната докато се излежаваш. Пред стаята – огромна веранда с плетени столове… и цялото това нещо – покрито със сламен покрив. Вътре, приятно мирише на кожа и слама. Няма телевизори, няма радиоапарати, няма обхват на мобилните телефони, нито компютри и интернет… За сметка на това, въпреки целия този лукс в стаята е пълно с насекоми (пръскахме с Райд, мазахме се с мехлеми, какво ли не правихме, но те просто извират отвсякъде. Дори последната вечер до лампата видяхме опашка на влечуго, така и не разбрахме какво беше, тъй като се скри, преди да го огледаме)
Цялото място създава усещането, че си попаднал в колониално имение през 19 век. Някакъв малък рай изграден в саваната, с цветя, басеин, поддържана морава, екзотични дървета, навсякъде разпръснати скулптури… и тежки церемонии, с които не можах да свикна.
В ресторанта негрите бяха облечени с безупречни бели ризи, а храненето беше цял ритуал. Пред всекиго – наредени над 10 прибора на масата, естествено сребърни. В зависимост от това какво си поръчаш, сервитьорът взема третата примерно поред вилица и я заменя с друга, един сантиметър по-къса или по-дълга. Или втория нож - с друг с по-голяма извивка на края.
Вечерята – три ордьовъра, супа, основно ястие и десерт. И няма начин да нарушиш процедурата, а тя е доста сложна. Сервира се първо на жената, после на мъжа, като винаги сервитьора ти е застанал от дясно като сервира и от ляво като раздига. Винаги се движи по посока на часовниковата стрелка. И в случаите, когато дъщеря ми беше седнала от лявата ми страна, сервитьорът обикаляше по няколко пъти масата за да изпълни процедурата. Първо сервира на нея, после обикаля цялата маса за да ми мине от дясната страна, въпреки че е съвсем до мен от ляво. Сервира ми, после раздига чинията на дъщеря ми и пак обикаля цялата маса за да застане от лявата ми страна и да вдигне и моята, макар че вече е бил там, но не може да вдигне моята чиния преди нейната, нито да се движи по посока обратна на часовниковата стрелка… и това за всяка чиния, а както казах, че бяха много.
Аз лично се чувствах ужасно неудобно от цялото това отношение. Като видят бял човек – винаги оставят работата си, застават чинно и с лек поклон те питат как си спал или някаква друга любезност…Но стига толкова за порядките, интересното тепърва предстои – посещението в Етоша.
Етоша е националния парк на Намибия. Особено място, образувано преди милиони години от ледник, който образувал огромна вдлъбнатина. След това е била свързана с океана и в резултат се образувало солено езеро, което пък в днешни дни е откъснато от всякакви водни басеини и е пресъхнало. Всъщност Етоша е една огромна бяла солена пустиня (в превод Етоша значи Голямото Бяло Място на Сухата Вода) Мястото е обявено за резерват още през 1907 г от немския губернатор, управлявал южна Африка. С годините размерите са намалявали за сметка на частни имения, за достигне до днешните 22 000 кв. км.
В Етоша се влиза само с автомобили, само между изгрев и залез. Слизането от автомобилите е забранено. През около 40-50 км има къмпинги, където има тоалетни, вода, магазинче, масички за обяд. Хората могат да се движат на краката си само в тези оградени места – всичко останало е територията на животните.
Толкова много животни на едно място не бях виждал никога през живота си. Вероятно такава е била земята преди да се появи човекът на нея – стада с хиляди и хиляди антилопи, зебри, щрауси, жирафи… имахме късмет да видим и лъвове, макар, че в този сезон казват, че било рядкост… Другият ни късмет е, че отидохме в началото на сухия сезон (тяхната зима). Защото от октомври до края на март вали всеки ден и е невъзможно да се минава по пътищата, всичко е толкова разкаляно и локвите са толкова големи, че никакви машини не могат да минат)
Но стига съм разправял толкова, май е по-добре да покажа няколко снимки:
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image96.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/eznu4586.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image96.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image97.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/msxh5407.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image97.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image98.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/gkqh7218.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image98.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image99.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/omqv3799.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image99.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image100.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/mtpi1273.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image100.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image101.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/osrg4239.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image101.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image102.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/hahu5663.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image102.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image103.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/mnzl2238.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image103.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image104.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/mtdl7203.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image104.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image105.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/xthc7749.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image105.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image106.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/gtfi3763.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image106.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image107.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/nmjp9293.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image107.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image108.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/fccf1030.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image108.jpg
[/URL]
[URL=http://georgy.photo-forum.net/travel/img/big/image109.jpg]https://photo-forum.net/static/forum/2017-03/cmaa5079.JPG
http://georgy.photo-forum.net/travel/img/tmb/tn_image109.jpg
[/URL]
По принцип снимките могат да бъдат разгледани на личната ми страница - тук:
http://georgy.photo-forum.net - в раздела "пътешествия" - в режим тъмбове - най-накрая. Не използвайте BACK бутона на браузъра, а само вътрешната навигация на сайта.
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram