Автор: BirdOfPray
Дата: 21-09-05 04:41
МАЛКО Е ДЪЛГИЧКО... но за това пък кърти мивки
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем.
В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина!?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ..., апарат!!!???
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.....
- ....аргххх !?!?!?!.....
- Мадам?! Мадам?! Боже какво й стана, тя припадна!
.......................................................................................
еми това е положението
|
|