Автор: J0R0
Дата: 10-05-04 15:57
Трудно е да се разкаже такова преживяване, като пътуването в Кападокия. Да се покаже на снимки – още по-трудно. На снимки можеш да покажеш само детайли, малки парченца от мозайката, които, колкото и да са на брой, не могат да дадат представа за цялото, а камо ли за усещанията, които човек е изпитал, когато е бил там.
Как да предадеш с думи или снимки щастието да тръгнеш по пълнолуние из долината на фалосите, където скалните образувания са колкото 5 етажни сгради, да се залуташ между тях, да видиш червените отблясъци между скалите и да вървиш натам привлечен от някаква първична сила, да намериш други мъже и жени събрани край огъня, по един от Турция, Швейцария, Канада и Германия, да ви сприятели звънът на китарата и топлите глътки ракия, а в това време сянката на земята да пълзи върху лунната повърхност, докато всичко стане в тъмночервенооранжево. Можеш ли да заснемеш така нощ?
Това трябва да се преживее, дори не е за разказване, нищо не се разбира.
Как да разкажеш за усещането, когато цял ден си скитал из непознати улици, далече от туристическите места и маршрути, правиш крачка през прага на някакво кафене и попадаш в друг свят, където единственият чужденец си ти. Аромата на наргилетата и чая…
Или когато привечер с мотоциклета доближаваш непознати селища, само на 20-30 км от туристическите райони, но никога не виждали чужденци, децата отдалеч и първи забелязват и с писък изскачат от къщите, тичат надолу по улицата и се събират за да видят чудото, което сме ние, възрастните надничат по-колебливо зад портите, и тук таме забулени очи зад оградите, но децата идват и всяко иска да те пипне, защото нашето преминаване през селото е вероятно най-голямото събитие през последната година.
Пиша това, по-скоро като оправдание, ще покажа и само тези 3 снимки, също като оправдание, да не е без хич. Ако някой друг може – нека да го направи, нека покаже и разкаже. Съгласявам се с Blixa, която каза, след Кападокия, май повече никога няма да мога да снимам пейзаж...
Не мога да покажа повече, нито мога да разкажа за десетките километри издълбани скали, първо от времето, после от неизвестни цивилизации, някои – превърнати в жилища, други – в църкви, над тях – джамии и крепости…
Десетки километри скали, проядени отвътре като термитници, лабиринти от коридори и помещения, сега празни, с останки от каменни легла, маси, столове, с изрисувани по стените християнски икони, следи от много, много хора, които са живели тук доста по-трудно, но може би по естествено и пъноценно от нас, обичали са, умирали са, след тях други са продължили да дълбаят скалите...
Боже, каква красота, казваш си, обикаляш, обикаляш, каньоните и скалите нямат край и по някое време ти става ясно, че тия неща не могат да бъдат красиви. Нито грозни. Че цялата тази обстановка, единственото което тя може да направи е да изостри сетивата ти, а красотата идва от другаде.
От нас самите и отношенията помежду ни.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/gres9252.JPG
http://www.photo-forum.net/joro/1/kapadokia1.jpg
Mio в долината на фалосите.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/akzj6647.JPG
http://www.photo-forum.net/joro/1/kapadokia2.jpg
На това място му забравих името, Лукас бил снимал тук "Междузвездни войни"
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/rgph1342.JPG
http://www.photo-forum.net/joro/1/kapadokia3.jpg
Селото Ючхисар
Публикацията е редактирана (10-05-04 16:14)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie22]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley22.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram