Автор: Mobby_Dick
Дата: 22-04-04 12:47
Отварям една дискусия, в която ще има много "за" и много "против" и до консенсус няма да се стигне, но съм сигурен, че самите разисквания ще ни обогатят и ще бъдат от полза за всеки от нас, чиито фотоапарат не прашясва. Към това ме провокираха много снимки, все добри изпълнения, особено на фотографи между нас със стаж и опит, които са постигали добри резултати и в класическата фотография, и в новата цифрова лаборатория , за сега с име Photoshop. Намирам техните мнения под снимките за особено ценни и интересни, но откривам темата тук, за да не се получават големи коментари извън основната тема на снимките /под тях/.
Ще ми се да поставим акцента на дискусията не върху матрицата или филма, като първоносител на изображението, а върху самата последваща цифрова обработка на кадъра, нейните възможни и допустими граници, бъдещето на фотографията.
За фотографа с опит, новите реалности могат да предложат нови простори. Ако е овладял компютърната техника, той е заменил писалката с пишеща машина. Вече не търси редки фотоматериали, филтри, големи апарати, не диша химия, не се бави с резултата...с няколко думи, твори на бърз оборот, защото няма проблеми с фотоизкуството. Много неща от архива му, които не са могли да покрият високи критерии и търсеният от автора естетически облик, вече оживяват и изглеждат прекрасно.
Дали по-лесното постигане на резултати няма да убие част от търсенето, от мисленето, от разсъжденията на тъмно върху снимката докато я чакаш да излезнат всичките и проби? Няма го вече туткането, големите стативи и камери, неизбежното чакане..съкращава се времето за общуване с модела, натюрморта, природата...а така се получаваха някои доста добри незамислени и непредвидени кадри, когато усетиш познание дошло при самия процес на общуване..
За новака. Факта, че е взел в ръце една камера, която прави всичко сама след като я насочиш и избереш програмата, направо тушира всякакъв вид творчески усилия /а той не ги е изградил преди/. Прави ми впечатление при пейзаж, че направо слиза от автомобила, и снима напред прекрасния пейзаж, но с пътя в предния план - една толкова груба грешка в една толкова цветна и хармонична снимка!? След това със стълбовете и жиците /докато се научи да ги премахва с фотошопа, защо да търси друга гледна точка/ След това научава, и почва да вкарва я клонче в преден план, я нещо друго "под залеза", защото посещава някоя ИТ галерия, и масово хубавите снимки са такива. А кога ли ще изобрази този район само с няколко снимки - с ръцете на селяка, с окото на животното, с кората на дървото, с дрехите на детето? Не, че липсват такива кадри /добри/, но те са доста малко. С натрупването на хубави иначе, но повтарящи се идеино снимки се получава т.н. народному от нас синдром "японски турист".
От друга страна, преодоляната техническа бариера представя пред зрителя и авторите нови трудности и изисквания - сам да отсее и намери в прекрасните багри, къде освен това има някаква вложена по-дълбока идея. Преди това беше по-лесно - ако правиш хубави и големи снимки, то ти задължително си минал през трудната школофка на класическата фотография, и щом си продължил да го правиш - значи можеш.
И сега малко разсъждения върху друг аспект. Всяка добра снимка е ценна, поне за автора си. Той е бил там, потрудил се е. Съпреживял е момента, събитието. Сега добрият фотограф пак е на почит, търси се, има работа, упражнява си уменията. Търси, намира.Какво ще стане в бъдеще? Фотошопа ХХХ версия, /като олицетворение на машината/, ще обработва база стотици милиони снимки.В него ще са заложени стотици милиони сюжети, съобразени с психиката ни, с духа на различни времена и народи, с модата ако щете. Тои ще може да направи оригинален шедьовър дори без базисна снимка /да ме прощават майсторите на ФШ, ама ще изглеждат като момченца пред това/. Тои ще разполага с данните реално време от милиони ВВВ камери, снимащи милиони точки по света /независимо от резолюциите им, просто като идея/. Фотографа ще влага в снимката само скелета на идеята си за нея, всичко останало ще му предложи, и ще му изпълни програмата. Няма ли това да бъде краят на фотографа.
Сега в шахмата има конфузна ситуация - до скоро огромния опит и познания и оригиналните творчески търсения правеха човека световен шампион. След всяка негова партия /на ЧОВЕКА/, резултатите се базираха, и анализираха от компютъра. Не остана 1 партия на високо ниво неанализирана. Вече за компютъра е лесно да се справи със всеки шахматист, колкото и талантлив да е той. Не е ли това края? Не навлизаме ли, като бай Ганьо в дверите на друга цивилизация, неразсъдлива, но съвършена?
Сега войника не може да види погледа на жертвата, и може да натиска копчетата като на пиано.
Любен Дилов преди 20-ина години беше написал една книжка...спомням си, че имаше подзаглавие "Из разказите на моя компютър". Накратко. От профсъюза им раздали по един говорещ супер бърз ПС, дето им анализирал творчеството, и вече може да му нахвърли с 20 думи скелета на сюжета...и след минути принтера му бълва доста съвършенния разказ.
Разказвам всичко това, без да заемам страна...но споделям някои опасения. Аз също в снимките си прилагам каквото мога от новите плугини и често ме мързи да нося на терена филтри, които ги има и в програмата /пък откакто ги има в програмата...в магазина напук учудващо стъклените започнали да струват майка си и баща си!!!/, но незнам дали е добре. Ползвам компютъра и за писане, и за шах...ама ми поомръзна. Предпочитам да направя партия вече със жив човек само, колкото и да е по-бавнонапредващо.
Ще са ми интересни и вашите мнения.
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram