Автор: J0R0
Дата: 25-04-05 12:17
Една от причините да нямам приятели на моята възраст е, че не мога да понасям вечното вайкане на това поколение "ех, нищо вече не е същото, кво знаят тия новите, то сега нищо не се създава вече, бе..."
Аз пък си мисля, че не може цял живот да слушаш Висоцки. Или Джими Хендрикс.
Дали наистина има упадък на културата през последните десетилетия? Тоя въпрос ме накара да се замисля.
Първо трябва да се запитаме откъде съдим за това. Аз лично не бих могъл да твърдя с категоричността на Стрейнджър, че културата е в упадък. 80-те години, например бяха белязяни с голям бум на културата в България, но това стана така, защото се отделяха пари за популяризиране на труда на писатели, режисьори, художници... Държавната политика беше такава. Тогава се възхищавах например от филмите на Пазолини, Фелини, Антониони, Бертолучи... Дали днес НЯМА такива режисьори или просто България няма средства и интерес да внася филми от Италия (примерно Щатските на килограм и излизат по-изгодно) това аз не мога да знам. Как се развива културата в по-отдалечени страни, като Япония, пък, съвсем нямам идея. Така че дали световната култура е в упадък или до моята скромна личност достига по-малко информация поради някакви други, по-глобални причини, не се наемам да кажа.
Второ - винаги съм смятал, че културата е натрупване. Това че в определен период (например сегашния) не се създават (или не достигат до нас) произведения, не означава непременно упадък. В света има "натрупана" толкова много култура, има създадени толкова много произведения, че десет живота не биха ни стигнали да прочетем и разгледаме всичко.
В този смисъл, защо да се вайкам, че не се създава музика с темповете от преди 30 години (примерно), когато аз не съм в състояние да изслушам създадената преди 30 години музика (книги, филми и т.н.)
Трето, дори и да приемем, че има някакъв "упадък", то това си е нормален процес. В цялата история на човечеството са се редували периоди на по-активно развитие и такива на културна пасивност. Ако го начертаем с графика ще излезе нещо като синусоида :-))))
Всъщност, според мен, ерата на интернет смени модела на поднасяне на културните ценности.
Докато в ерата на телевизията културата ни я наливаха в главите (виж само изразите - какво ще ДАВАТ по телевизията, коя книга ще ПУСНАТ в книжарниците, каква изложба ще ни ПОКАЖАТ и т.н. - все някой друг трябва да ни сдъвка и поднесе) днес в ерата на интернет трябва ти сам да си откриваш златните зрънца сред тоновете пясък.
Затова е тоя рев.
На хората просто не им се мисли, не им се търси, по-лесно им е някой друг да извърши селекцията и да им сервира каймака на готово.
Наследство от миналото, какво да правим.
Ей, на, същото е и в тоя сайт.
Не че няма добра фотография тука, но хората искат някой ако може да им я отсее и да им покаже само снимките, които им харесват (по възможност да им ги донесе в леглото със сутришното кафе)
Това е то, според мен, т.нар. "упадък".
Мога дори да прогнозирам какви ще са последиците от него.
Преди десетилетия (тия за които говорим) културата беше малко или много натрапвана на всички ни. Защото покрай нея ни натрапваха и куп други послания. В резултат големи групи от хора бяха "окултурявани" и същевременно манипулирани в ерата на "възхода".
В бъдеще май ще се наложи всеки да се спасява поединично.
Културата ще е достъпна за тоя който я търси активно. Но личното ми мнение е, че така и трябва да бъде.
|
|