Автор: J0R0
Дата: 24-06-17 12:48
Момчета и момичета, много грешите.
Бъркате здраво изкуство и посредничество (ПР да го наречем).
По същия начин, по който доста хора бъркат вярата с църквата.
Истинската вяра няма нужда от посредник.
Истинското изкуство няма нужда от посредник.
То въздейства непосредствено, пряко върху зрителя, читателя, слушателя.
Не е нужно някоя медия да го дообразова и да му дообяснява (на зрителя, читателя, слушателя) - това вече се нарича ПР.
В тоя смисъл, една картинка трябва да ти въздейства, без да знаеш нищо за автора и. Или за историята и.
Или те грабва, или не - това е то. Просто е.
Много хора, обаче, като гледам се затрудняват в преценките си, необходима им е патерица. Необходим им е външен авторитет, който да им каже това аджеба дали е изкуство или не е изкуство.
Може би, защото са неуверени в собствената си ценностна система и в собствените си преценки.
Истинското изкуство също така няма много общо със социалния ефект, който произвежда. Социалният ефект е вторичен.
В едно силно устремено нанякъде общество, нещо което е насочено в противоположна посока, може да разтърси из основи това общество, без да е голямо изкуство.
Типичен пример за такова е "Лютите чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски.
Епиграмата "Сит търбух, за наука глух", завършваща с подписа на бай Тошо който се прелива в прасешка опашка буквално взриви тогавашното тоталитарно общество.
А нито стихчето е върха на поезията, нито карикатурата - върха на живописта.
Извадени от контекста са посредствени. Както "Сатанински строфи" на Рушди е пълна скука, не успях да я дочета.
Хайде сега да пренесем същото върху Андре Серано. И примерно снимката "Исус в пикнята".
Снимката сама по себе си не представлява нищо особено. Не е по-различна от плоските карикатури на Мохамед, които разтърсват ислямското общество със 7 по Рихтер.
Ако я покажете на който и да е незапознат с историята човек (предполагам че и тук голяма част от показващите я като пример за изкуство не са запознати) тя не би впечатлила никого. Като картинка, като изображение - тя не е въздействаща. Не ме докосва.
Като социален ефект обаче е опустушителна.
Защото Серано кандидатства и получава лична субсидия от държавата САЩ в размер на десетки хиляди долари.
Американското общество, което е между другото силно религиозно в голямата си част, го финансира.
А Серано се изплюва в лицето на същото това общество, от което е взел парите.
По тоя повод нещата стигат до Конгреса, където сенаторът републиканец Алфонс Д ‘ Амато изважда каталог с фотографиите на Андре Серано и публично го разкъсва. С арумента, че Серано, разбира се е свободен да прави каквото си пожелае, но само в случай че сам си плаща за това.
(Както Кристо, който сам си финансира проектите.)
Доколко Серано има право да скандализира тогавашното общество е съвсем отделен въпрос.
Определено обществото в САЩ в края на 80-те е отново затворено в еснафската си черупка (след неуспешната хипи революция от края на 60-те). Махалото е отишло в другата посока, религиозните настроения вземат превес и подобни провокации са вид събуждане, вид убождане.
Но това какво общо има с изкуството?
Това е вече предмет на социалната антропология.
Както казах - изкуството няма нужда от медии, от скандали, от последващи ефекти. То е пряката комуникация между произведение и публика.
И когато публиката не е развълнувана директно от произведението, това е вече изместване на нещата в друга плоскост.
Разбираемо е, че на някои хора им е изгодно да смесват нещата и да представят едното за другото.
Медиите, най-вече.
Работил съм в медии достатъчно, това ми е и пряката специалност.
Медията гони икономически показатели.
Обикновено истинските неща са скъпи.
Та политиката на доста медии е - дайте да награбим нещо евтино, пък ще го представим на хората, като нещо ценно и авангардно.
Не казвам че всички медии постъпват така, но голяма част.
Взема се евтинджоса, лепят му се етикетчетата и хората се връзват.
Доверчиви са. Както в политиката. Лесно е да им подадеш говна в целофан.
Като стане популярен пордуктът, всички печелят. Медията, продуцентите, авторът. Дори и публиката е щастлива, радва се, защото си вика, ейй, това и аз мога да го направя, значи и аз мога да я правя голямата работа (примерно портретчета с вградената флашка, като Тери Ричардсън)
Губи само изкуството, защото се култивира вкус към евтинджоса.
Ако некой е имал търпение да го прочете цялото - черпя ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram