Автор: nomadsl
Дата: 28-08-08 10:36
Добро утро.
Все още се чудя, как да се изразя, за да бъда абсолютно ясен.
Приключвайки /с носталгия и за съжаление/ доброто време на отпуските, обладан от ведър дух и с прояснен от морския бриз разсъдък, отварям ФФ.
Попадам направо на бойно поле. Канон срещу Никон, мазно и абериращо боке срещу обладан от мистика рисунък. Милиметри срещу бленди.
Някакси се почувствах, като внезапно мобилизиран в армията.
Къде отиде животът, красотата, големите удоволствия от малките детайли?
Къде е фотографията сред този неистов шум?
Защо ли, например художници, не водят такива тежки дебати около "смазващите" /вероятно платното/ предимства на тази, срещу онази четка. Или този пастел не е за "портрети".
Почувствах се, сякаш сред грохота на печатница, печатари спорят кой е по-добрия шрифт за печатане на Достоевски, например.
Мисля си, дали изкуството е да използуваш разни средства "изкусно" или в нестихващия изблик на човешкото его на някои им е по-удобно да използуват класически мерни единици - милиметри, проценти, диаметри. Нима е неясно, че това, което се "вижда" в една фотография не може да бъде измерено с тях.
Затова силно ми се иска да намеря такива разговори. Но не съм сигурен дали ще се появят.
С уважение.
|
|