Автор: Raffito
Дата: 16-07-24 19:33
За сметка на това през 90-те той става свидетел на "избухване на чистото изкуство" - виждаме известния днес джаз музикант и преподавател в консерваторията Михаил Йосифов като млад на улицата с контрабас. До тях е кадър от едни от последните концерти на легендарната група "Нова генерация", преди да почине Димитър Воев. В изложбата е включена и снимка, която улавя емоцията от уличните пантомими на мима Герасим Дишлиев, асистент на Марсел Марсо, който е събирал такива тълпи, че трамваите са спирали. Отдавна вече не е в България, в момента е част от програмата на Cirque du Soleil.
"90-те години бяха време на свобода и експеримент, имаше дух, нищо, че на втори фон имаше и разруха" - която се усеща от вечния строеж на метрото, който виждаме с калния изкоп, увековечен в градските легенди от пънк клуба "Калното". Тук е кадърът от опаковането на мавзолея през 1992 г.,седем години преди да бъде взривен. Евгени Димитров е успял и да улови през 1992 г. как един гигантски кондом, който е реклама на български презервативи, лети над монумента "1300 години България" пред НДК.
https://img.capital.bg/shimg/zx860_4647786.jpg
1996 г., когато първият участък от метрото при спирка "Сердика" е в строеж Автор : Евгени Димитров/ Bulphoto agency Преглед на оригинала.
Това е и времето на абсурдите, които раждат ежедневно невероятни сюжети. "Въпреки това исках изложбата да се фокусира върху позитивното - затова избрах снимката си с тримата млади музиканти на улицата, а не нейната вариация, която е по-известна и в която пред тях минават три мутри с анцузи, дъвчейки сандвичи", казва фотографът. Неговата изложба е мозайка, която показва надеждата на едно десетилетие.
"Енергията на 90-те се разпиля - някои от героите на снимките и известни градски образи заминаха в чужбина, други вече са възрастни, но все още има хора, които носят този дух и не се поддават на песимизъм", казва Евгени Димитров. Той потвърждава, че изпитва разочарование от прехода, но за него е важно то да не прераства в униние - "в крайна сметка това е нашият живот, ако не поддържаме всичко и не се грижим да не се разпадне, ще потънем в калта и обратно - ако запазим позитивния дух и го предаваме и на другите, рано или късно ще има добри резултати".
Фотографът мечтае за обединяващи цялото българско общество цели, защото според него в момента страдаме от синдром на "придобита безпомощност" - описан от клиничните психолози, който ни пречи да се справим сами и все чакаме помощ отвън. "Групирали сме се по интереси или в балони, което ни създава измамно чувство за сигурност, това ни помага да съществуваме, но като се сблъскаме с реалността извън балон - изненадата е голяма", казва Евгени Димитров.
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram