Автор: Leica
Дата: 25-10-19 16:41
Спомняте ли си научнофантастичните романи и антиутопии от серия „Галактика“, „Фантастика“?
Те бяха безквайно креативни и ни караха да мислим, да търсим решенията непрекъснато … докато стигнем до последната страница. Дори и след това.
За ония плоските от Плосколандия….дето виждат само 2Д. За „Краят на вечността – Азимов.“За „почакаймалковците – Ерих Франк Ръсел“. Представяте ли си какъв кеф за фотографите : Да можеш да снимаш всичко в естествена ситуация без да те забележат (защото невроните им за време при тях деистват в пъти по-бавно).
Човек не може да измисли нещо ново!
Всичко това го е имало и го има на земята.
Опитвали ли сте да снимате някое насекомо в едър план. Или да сложите пръст пред мравка! То не ви вижда. То вижда фрагмент от вас. Вие сте безкрайно ненужен за неговото възприятие. Неговата естествена защита от вас е неговият размер и брой. То няма други развити сензори за защита от вас. Но за сметка на това живота му протича изключително интензивно, за разлика от вашият живот …и то трудно може да влезе във вашето кадриране и експозиция. При костенурката – обратно. Друг ритъм на сърцето, друго време. Сигурен съм, че не могат да регистрират тичащ човек.
Това е пример, как гравитацията влияе на фактора време и живот.
Представете си сега как скалите живеят собствен живот, но ние въобще не можем да го видим, нито да го предположим или да си го представим. Или планетата, или „Соларис“ на Ст.Лем.
В нашият свят сме свикнали всичко светло и възвишено, или което идва ОТ ГОРЕ да го смятаме за добро. Светлината е естественият креатор на света:И рече Бог - ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА !... и тука връзката с фотографията.
Разбира се, всички сме фотографи. И оня де копа на нивата и ти. И градинарят.
Нали сте дронирали, или сте гледали картинки на ниви от дрон.
Или тези, които си създават и композират микропаркове около именията…дали не репродуцират в избираем вид (свой стил !) естествените неща от природата, обикновено толкова по-чуствителни и дашни, колкото по-на светло са. (сравни градините в средиземноморието и …Финландия например, ако ги има там де).
Напоследък съм очарован и работя със …вътрешна светлина, излъчване.
Как смятате, тя отличава ли се на снимка от обектите с отразена светлина?
Например при дълбоководните мъглявидуги светът е устроен по съвсем различен начин. Огромно налягане. Липса на костна система. Липса на светлина. Но дали ?
Там съществата си светят сами.
А защо светят – за да ги видим.
А кой свети – който не може да бъде изяден заради това.
А щом не може да бъде изяден заради това, значи той ще ви изяде.
Изглежда светът е коренноразличен от горния, и никой не се и замисля за него.
В този свят всичко светещо идващо отгоре (щото са плоскодънни) не помага …а яде!
Е защо по дяволите тогава ще му се пъхаш в устата а не се скатаваш на тъмно?
Е и това не е нищо ново. Има и такива примери – и в дълбокото, и в пещерата, и …сред бозаиниците дори.
Ти дори не предполагаш светлината, нито са я предполагали предшествениците ти. Ти нямаш сензори за нея!!! Но това не изключва факта, че тя те е модерирала, както и твоята среда за обитаване. И ако я предположиш и отречеш, и теб няма да те има.
Което какво означава?
Че дори да не виждаш светлина, ти трябва да я допускаш и моделираш.И може би да си прокопаеш "тунел под света" към островът на "правилната експозиция".
|
|