Автор: ce_christov
Дата: 27-06-17 23:17
Нямам снимки от онова време, когато се строеше паметника, но днес, провокиран от дискусията в медиите се хванах да направя малко сметки. Не мога да дам "експертна художествена" оценка за пластиките, но конструкцията не е издържана от инженерна гледна точка. При 70 оС темпаратурни граници (от -20 до +50 оС) стоманения скелет се разширява около 4 см. Температурния коефициент на каменната облицовка е почти "0". Т.е. през годините откакто е построен паметника, той 36 пъти се е разширявал и свивал с по 4 см/година. Е, няма как да не се разруши.
Всичко тогава се строеше в някакво бясно темпо за да се отбележи 1300 год България и 12-ти конгрес на БКП, който се проведе в новооткрития НДК.
Като студент ходихме на бригади по почистването на строителните отпадъци около НДК. Няма да забрявя как на дъното на една много дълбока технологична шахта, която се намираше някъде около сегашния Билетен център, си стоеше кротко един трактор. Бяха забравили да го изкарат през тунелите, които водеха към вече подготвената спирка на бъдещото метро (метросистемата под НДК бе изградена още през 1981 год). Та това тракторче го бяха забравили там долу. Дойде техническия ръководител и каза "Нямам в момента свободен кран, изсипвайте отпадъците отгоре. До довечера тук трябва да е градинка". И самосвалите започнаха да изсипват ...
Та това са моите спомени от строителството на НДК.
Като строително постижение е страхотен проект. В едно от фоайетата на МЕИ-то стояха чертежите на металната конструкция на сградата. Има един механизъм, който никога не е използван (не съм сигурен дали е изпълнен както бе проекта), а именно - цялата зала 6 е на конзолно окачване и пода и може да се свали под наклон докато стъпи на перваза на първи балкон на зала 1. Така зала 6 също става амфитеатрална, но по-малка от зала 1.
Та такиви ми ти работи около НДК. Да не бъдем нихилисти и да оценяваме всичко през призмата на времето.
Публикацията е редактирана (27-06-17 23:21)
|
|