Автор: chrisnoch
Дата: 26-05-17 03:57
В моето детство циклостилът беше единствената що-годе достъпна размножителна технология. В моето училище имаше такава машина. Използвал съм я 20-ина пъти за нещо като "училищен вестник".
Имаше два типа восъчни листове:
- Еднослойни - дебел лист хартия с восъчно покритие. Махаш печатащата лента на пишещата машина и блъскаш силно по клавишите, като много внимаваш да не правиш грешки, защото трудно и бавно се коригират със специална течност - запълваш грешно ударените релефни букви и чакаш течността да се втвърди, за да чунеш отгоре правилната буква. Недостатък: почти не виждаш какво печаташ, защото работиш без печатаща лента, а релефните букви едва се виждат, ако осветлението не пада косо върху листа.
- Двуслойни - "сандвич" от дебел лист с восъчно покритие, покрит с тъник лист обикновена хартия. Тези двуслойни листове се появяваха рядко, защото бяха вносни (май от ГДР) и съответно - дефицитни. Предимството: печаташ, без да махаш лентата, и виждаш ясно отпечатаните букви. Недостатък: коригирането на грешките е още по-тудно и бавно.
След дълго бъхтане по клавишите (пишещата ни машина беше механична, а не електрическа) закачах восъчния лист върху барабана на циклостила (и той не беше електрически) и изкарвах 100-ина прилични копия, преди буквите да започнат да се размазват до нечетливост.
Теоретично на циклостил могат да се отпечатат до 5000 копия от един оригинал. В моята скромна практика восъчният лист се скапваше напълно към 150-ия отпечатък.
ipolit,
Не знам какви смислени умения ще придобият децата чрез използването на гореописаната архаична технология. Не ми е известен друг начин за изработване на восъчни оригинали, освен чрез пишеща машина и/или писане и рисуване на ръка със специален инструмент (май ставаше и с по-твърд молив - Н3, например) - така добавяхме рисунки и украсявахме заглавията. Всичко това може би звучи умилително носталгично-романтично, но ... всяко нещо - с времето си.
|
|