Автор: cTpaHHo
Дата: 11-01-17 09:32
Та...
Външният ми хард, на който бе поверено съхранението на 7 години фотография, си отиде. Почти без мъки, с леки писукания и задирания. След 24 часови неистови усилия, катетри, обдишване, различни софтуери и хардуери (разбирай органи), накрая бе просто на командно дишане което да го поддържа във вегетативно състояние, без признаци на съзнателен живот.
Единствено, единственото му око, червено, светеше в безкрая, без тъй желаното премигване, което би индикирало мозъчна дейност (демек правилна работа на четеца и самото дискче)
Ефекта върху мен и моето съзнание не бе покъртителен ама никак. Дълго си задавах въпроса защо не страдам. Що не се тюхкам. Защо барем една сълза не пророних. Или пък да стана мрачен, агресивен, хората да са ми виновни. Ама нищо от това. Единствено за едни 4-5 хиляди кадъра, които си заслужаваха някой ден да ги пипна, обработя и покажа, леко съжалявам.
Та отговора си дойде.
Ново начало!
Уменията ми не са се изтрили. Тук са си (почуквам слепоочието). Идеите и те не са изчезнали. Дори се променят с всеки ден.
Направо възликнах с глас - Ехееее, колкото е хубаво човек да не носи товар от миналото в някаква черна кутийка! Колко е хубаво сега отначало да твори. Със сегашния акъл, сегашния мироглед, сегашната нравственост! Миналото буквално изчезна.
Остана настоящето. И е в пъъъъти по-хубаво.
Иначе като съвет за Вас - правете бекъп. Разхвърляйте нещата, които искате да запазите, на няколко места. Едно не е достатъчно.
Па ако се случи непоправимото - голяма работа.
|
|