Автор: NNT
Дата: 15-04-16 02:13
Игралното кино е отживелица, усмивка от старите ленти(no pun intended).
Златните му години отдавна са в миналото(70-те, 80-те, малко от 90-те). Настоящите продукции са претоплени манджи. Торбата с магии и клишета е прекърпена много пъти вече. Блясъкът на Холивуд, червените килими и сънсет булевард са полюции от миналото, които вече и на запад са повече прицел на подигравки и цинизъм. Индустрията, бизнеса и големите хонорари са живи, разбира се, но чарът отдавна е ехо от едно време. Не случайно огромната част от печелившите продукции са всъщност преработени стари заглавия или никому ненужни продължения. Тотално са безидейни и се чудят в кой скрин да бръкнат, за да преоблекат някой нафталинен сюжет в 3D и с app за iPhone.
В България бачкане има в киното, но креативност и далечна перпектива не търси. A и там са се настанили отдавна шуреи, братчеди и всякакъв вид рода.
Аз съм го учил същото нещо 4 години точно в НБУ (режисура), когато бяха приемливи цените преди доста години, и ти казвам от опит: ако не си си уредил работа в бизнеса предварително, по-добре учи нещо друго.
Колкото до самото обучение: теоритици, дървени философи и его на корем - във всякакви форми и проявления. Лекциите минаваха лесно и приятно, но Кино се учи на снимачна площадка, не със сладки приказки и зубкане.
От телевизии не се интересувам, защото това не е кино там, а чалга, независимо дали говорим за сериали или биг брадъри.
Плюс това има и нещо друго - аз знаех, че искам да се занимвам с кино още от далечната 1982, когато видях "Нова Надежда" на голям екран за пръв път. Моите стимули бяха много по-силни и, ако трябваше сега да правя твоя избор, то сигурно щях да се насоча към нещо друго. Тоест, киното или го обичаш, или не. Реализация в другите сфери търси.
Успех!
|
|