Автор: nomadsl
Дата: 04-02-16 17:35
Темата е дълбока, ако трябва да се разгледа сериозно.
Накратко фотографията е един от каналите, по които протича предаването на информация при все по-засилваща се фрагментация на живота.
Някои ще споменат едни нейни маргинални предимства - да можеш да се видиш исторически през различни биологични периоди от живота по някакъв уж по-обективен начин. Даможеш да видиш и разбереш трудно достъпни, високоскоростни и всякакви микро и макро процеси. Да можеш да наблюдаваш бавни промени в различни процеси и прочие.
Бихме могли да кажем, или по-точно, както биха се изразили философите окултисти, фотографията е един от пътищата където реалността дава по-трудна победа на фикцията. Философско-исторически първоначалната комуникация между хората е била цялостна, синкретична и е предавала съвокупен образно, мисловно, слухово, вкусово и прочие информационен комплекс от информация по телепатичен начин. Този начин на общуване е бил транслация на пълнота на възприятия и понятия във всичките им аспекти. По-късно, когато с уплътняване на материята телепатичното общуване деградира и се фрагментира на сега съществуващите канали - слово/текст, образ/изображение, звук/нотно писмо, а за останалите - мирис, вкус все още предстои развитието на технологията да намери писмовен и записен език. С деградирането на телепатията се е появила една много важна компонента на общуването - появата на възможност за скрит помисъл. Вече има собствени мисли и публични мисли. С една дума вече съществува двуличие, което при предишния, телепатичен начин на изказ изобщо е било невъзможно и немислимо - всеки индивид и бил "прозрачен" и понятието лъжа не е имало каквато и да било основа. Развитието на комуникацията в условия на възможно двуличие, означава и все по-голяма абстракция. Индивидът е давал изказ единствено на това, което желае. Примерно в изречението: Тя сложи чашата на масата. - Имаме яснота, единствено, че субектът е жена, имаме абстрактна чаша и абстрактна маса. Липсва всякакво друго пояснение - за цвят, материал, форма, изработка, прозрачност и прочие. Разбира се, ако комуникаторът желае, то би дал допълнителни пояснения - примерно: Тя сложи чашата на ниската, дървена масичка. В изображенията процесът е същият. Жудожникът - комуникатор ни изобразява единствено степента на абстрактност/конкретност, която желае и с "резолюцията", която желае. Празното пространство и липсващите други неща не тегнат, като недоизказаност - имаме избрана от автора степен на пълнота и детайлизация. С появата на фотографията в последващия разпад на цялостта на фрагменти, вече имаме едно копие на т. нар. реалност /оставям настрани въпросът за нейното естество/. Тези копия са някакви времеви сканове - и времето се атомизира и става дискретно. При тези сканове обаче присъства много повече детайл, отколкото авторът има желание да изкаже. Появява се "спам" под формата на излишък от детайли и несвързана с посланието информативност. Това води до там, че на автора фотограф му се налага да развива специални техники за акцентиране и композиране, така че да изрази приоритет и зрителят да възприеме този приоритет.
/Извинявам се, но се налага да изляза и утре ще продължа./
|
|