Автор: GOSPODIN
Дата: 09-12-12 14:49
Причините за неглижирането на фотографското образование преди години са различни. По политически и партийни причини не беше разрешено да има Съюз на фотографите в България, а само Клуб на фотодейците. Всички съюзи (на архитекти, художници, лекари) предполагат и наличието на висши учебни заведения по дадените професии, а такова фотографско нямаше чак до 1993г., когато на ентусиазъм се събраха няколко преподаватели, но нито един от тях нямаше фотографско образование, а някакво висше- обикновено от инженерните науки.
Единствено висше фотографско можеше да се изучи в Чехословакия и ГДР , както е написал Рафи.
Странното за някогашния ВИТИЗ беше, че всяка година се приемаха по 10 -12 студенти операторско майсторство и 5-6 филмова режисура, а 0 по фотография.
Изобщо фотографията беше оставена на ентусиазъм и елементарно занаятчийство и нямаше откъде да се създадат големи имена. Под големи разбирам международно признание, а не саморасляци имащи "успехи" само у дома. За съжаление България никога не е имала известни фотографи, каквито имаха и имат руснаците, литовците, украинците, унгарците, чехите и почти всички западни държави.
Разбира се имаше международни участия и награди в салони под егидата на ФИАП, но с това се приключваше почти всичко.
В потвърждение на правилото имаше и някои изключения, като самобитните и оригинални творци Таки - Такор Кюрдян, който много рано ни напусна и Уша - Станка Цонкова, която по настоящем живее и твори в САЩ.
|
|