Автор: Canon
Дата: 09-04-12 01:20
През 1872 г. бившият губернатор на Калифорния – Лиланд Станфорд, силно привлечен от конните надбягвания и сам собственик на отлични расови коне, се обзаложил с приятел по въпроса дали докато галопира, конят остава за миг и с четирите си копита във въздуха. Станфорд се обърнал за помощ към Едуард Мейбридж, който по това време се ползвал с добра слава в Америка, като го помолил да разреши спора със средствата на фотографията. За да отговори на очакванията на Станфорд, Мийбридж конструирал сложна схема за последователно запечатване на отделни фази от движението с помощта на множество фотоапарати, подредени на равни разстояния един от друг. Първите опити се оказали неуспешни, но положили началото на дългогодишно и плодотворно сътрудничество между бившия губернатор и фотографа. Едва през 1878 г. те успели да достигнат до задоволителни резултати. На 11 юни, в присъствието на пресата, Мейбридж демонстрирал заснемането на галопиращ кон в движение. Той използвал серии от по 12 стереоскопични камери, подредени от двете страни на коридора, по който преминавали ездачът и конят. Всяка камера снимала със скорост една хилядна от секундата, а спусъкът й се активирал от специална тънка връв, която била задвижвана от копитата на галопиращия кон. С този експеримент било поставено началото на плавния преход от статичното към движещото се изображение – от фотографията към киното. Достатъчно било кадрите, направени от фотоапаратите на Мейбридж да бъдат гледани последователно и бързо, за да създадат илюзията за наблюдаване на истинско движение.
Логото на Гугъл
http://www.google.bg/logos/2012/muybridge12-sr.png
|
|