Автор: nomadsl
Дата: 11-12-11 11:44
Тези дни Фотосинтезис дава в софийския си център пространство на две изложби. Едната в мазето, а другата - в кафето.
Първата - на Калин Руйчев, носеща скромното заглавие "Обикновени портрети" е първата авторска изложба на фотографа и обединява изображения на приятели, познати или просто личности, с които авторът се е срещнал в житейския си път. Скромно представена и непретенциозна с нищо друго, освен с качеството на майсторството си.
Изцяло черно-бяли отпечатъци.
Втората - разположена в салона на кафето, със заглавие: "Един проект на списание Ева" и се самопрезентира, като: "...Екип на списанието пътува три месеца из България и срещна света на модата със света на каракачаните на събора им край Сливен, староверците от Казашко и българомохамеданите от Рибново." Автор е колектив, включващ освен фотограф, стилист, арт директор и още няколко необходими лица. Благотворителна изложба.
Цветни изображения.
Мазето и кафето, черно-бялото и цветното. Какво ги сближава и какво ги разделя? Един етаж или повече?
С настоящето адмирирам представянето на различни гледни точки и оценъчни съждения за нивото, посланието, художествеността и културния контекст на така представените изложби.
|
|