Автор: djogata
Дата: 15-08-11 15:18
Миналата седмица бях на конференция в Швейцария (Цюрих). Реших обаче, преди да се потопя в типичните симпозиумни занимания (бягане по конферентни зали през деня и обиколка на баровете вечер), да използвам факта, че така и така съм в Швейцария, и да се поразходя малко. Резервирах билет за 1 ден по-рано от нужното, и така имах 24 часа на разположение преди старта на конференцията.
Кацнах в Цюрих в 8 часа вечерта, и в 9 вече бях в кола под наем, на път за Цермат. Избрах точно Цермат, защото бях там преди 2 години, но случих отвратително време, така че не успях да видя нищо. Затова силно се надявах този път да успея да се поразходя.
Пътят Цюрих-Цермат е 220 километра, но поради планинският терен (трябва да се премине поне един високопланински проход) отнема около 4 часа. Аз избрах да мина през прохода Фурка (2440м), понеже беше общо взето най-пряко. Пътят беше тесен (на много места твърде тесен за две коли), и виещ се стръмно на десетки осморки, но за сметка на това...... от 1700м нагоре беше изцяло обвит в мъгла, гъста като мляко, и движеща се на кълба - все едно извираща от някакъв врящ казан. Неприятно, заради видимостта от едва десетина метра (вече беше станало тъмно), гадаенето дали идва някой срещу теб и дали ще може да се разминете - но същевременно и донякъде интересно, заради призрачната обстановка. Все пак, изчезването на мъглата в момента, в който превалих най-високата точка на прохода, си беше облекчение и ми позволи да довърша пътуването си доста по-бързо.
До самият град Цермат не може да се стигне с кола, защото превозни средства с двигател с вътрешно горене са забранени. Достъпът до града от последното село, до което има автомобилен път (Tasch) се осъществява с влакчета. Е, в крайна сметка се добрах до Tasch 10 минути преди тръгването на последният влак ![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
След като отседнах в хостела (явно паметта ми е къса и затова правя тази грешка за втори път - като изключим ниската цена, всичко останало в този хостел е около и под нивото на БГ хижа), станах рано сутрин и се отправих в посока Матерхорн.
Е, рано, рано... тръгнах в 7 сутринта
Имах намерение да тръгна доста по-рано, по тъмно, за да мога да си намеря някое местенце високо над селото, откъдето да снимам Матерхорн на зазоряване. Да, но това означаваше, че ще мога да спя само 1-2 часа, а аз след дългото и уморително каране бях доста скапан, така че реших да си почина малко. Затова, при тръгването нагоре слънцето вече ярко огряваше околните върхове, както се и вижда на първата снимка:
В далечината, огряна от слънцето, се виждаше и целта ми за деня - хижа Hornli, разположена на 3260м н.в. на един от ръбовете на (небезизвестният) връх Матерхорн - на снимката хижата се намира в дясната част на кадъра.
Взех лифта до Шварцзее (Schwarzsee, 2550м.н.в) и оттам тръгнах към хижата. Маршрутът, въпреки суровият пейзаж наоколо със страховито извисяващият се Матерхорн, и въпреки относително голямата надморска височина на крайната цел, минава всъщност по доста добре уредена пътека, която не е проблем за туристи с прилична физическа подготовка. Бих казал, че маршрутът много прилича на изкачването на връх Полежан от хижа Безбог в Пирин, и като трудност и като тип терен. Даже и разликата в надморските височини е подобна. В прекрасното време, което имах късмета да уцеля, беше изключително приятна разходка.
Ето и снимки от изкачването до хижата:
Отражения в езерото:
По-близък поглед:
Тук вече сме на 2925м надморска височина, или точно нивото на Мусала :)
Гледка към Монте Роса (Doufourspitze) и Glacier du Tacul.
Почти на хижата
Ето ме и мене
Ледникът под източната страна
Матерхорн отблизо:
Обратно към Цермат
Гледка на изток, в подножието на връх Дом
Алпийска идилийка от района на Шварцзее:
След хубавата разходка бях обратно в Цермат в ранният следобяд. Прибрах се в Цюрих по същият път, през прохода Фурка, но тъй като сега пътувах в светлата част на деня успях да се полюбувам на ледника Rhonegletscher, даващ началото на река Рона - или каквото е останало от него, горкият много го е закъсал, очевидно се е отдръпнал и изтънял значително само за последните 15 години, чак ме беше малко страх в такъв топъл летен ден да вляза в ледената пещера - имах чувството, че има вероятност ледените коридори да се сринат върху мен ![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
Между другото проходът Фурка и съседният му Гримсел са рай за мотоциклетисти - красиви гледки, хубави осморки, по които да си играеш с мотора - беше просто пълно с возещи се на две колела, и очевидно се забавляваха
Ето няколко снимки и от тази част на разходката:
Скали, перфектно полирани от ледника:
Проходът Фурка:
Прибрах се в Цюрих точно навреме за откриването на конференцията, където заедно с колегите по професия ме чакаха вурстчета с картофена салата (блях!), но за щастие и хубава, леденостудена бира в обилни количества, която, смятам, добре заслужавах след дългият и уморителен ден - и от която се възползвах с удоволствие ![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
Това е, дано снимките са ви харесали (пуснах доста, така че темата си е направо фУтУграфска).
За писанията ми... аз си знам, че не мога да пиша, така че тук изненади едва ли ще има ![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram