Автор: kokali6te
Дата: 19-11-10 19:12
Питаш. Ще ти дам моя отговор, защото аз участвам в такъв дуел.
В България съм от година. Не ми харесва да живея тук. Не харесвам и болшинството от българите,както българският манталитет. Не общувам с никого/нямам излишни нерви и време за подобно самобичуване/ Скучно ми е. Няма предизвикателство за ума. Няма тръпка и адреналин, който да измести разочарованието и отвращението ми от това, до къде е стигнал живота в България.
Не съм фотограф,не съм професионалист. Снимамките ми се туристически,като за фейсбук. Снимки от ръка,който не гонят нито художествени висоти,нито технически перфекционизъм и качество, но се забавлявам и съм щастлива,когато снимам.
Предизвикателство за фантазията, мисълта, за разработката и сюжета е да снимаш не нещо интересно случайно попаднало в обектива/каквито всъщност са фотографските шедьоври/
Няма да спечеля,защото не съм професионалист на висота,но ще мисля- ти какво мислиш/как да се заядеш и критикуваш ли?/ а това е нещо,което е градивно и е за поощрение, не за критика.
Мога да напиша много по въпроса,но струваш ли отговора ми?- щом задаваш толкова глупав въпрос? И с този си пост не искаш ли да се докажеш ти, колко си вилик и недостижим???
Имам смелост да излезна срещу всеки, защото не се срамувам да бъда победена от добрите, но ще науча нещо от критиките/ ти как си научаваш житейските уроци?- от страха си да се изправиш срещу страховете си ли?/
Какво толкова едно поражение, но в процеса могат да се родят куп страхотни идеи/дори да се осъществят след години/ пак е имало смисъл начинанието.
Ако съм допуснала правописни грешки,моля за извинение.
|
|