Автор: anete
Дата: 20-05-10 15:29
Бяхме със семейството ми като туристи преди няколко години в Ковачевица. Виждайки, че разглеждаме с интерес всичко наоколо, ни заговори възрастен мъж в работни дрехи. Прекъсна работата си, за да ни разкаже за историята на селото. Покани ни в близката къща, неговата собствена, да разгледаме подредбата. Със съпругата си ни отделиха време и внимание. Показаха ни къщата, показаха ни и тъканите, които са купували и съхранили през годините - покривки, възглавници, китеници... Къщата беше запазена в автентичния си вид.
През цялото време имах усещането, че съм при близки хора, а не в дома на непознати.
И всичко това, защото мъжът чу от разговора помежду ни нашето съжаление, че няма откъде да научим за Ковачевица. Няма информационен център, няма музейна сбирка, няма и кого да попиташ. Все пак беше делничен ден.
Лошо няма да се вземат някакви такси от туристи, които да отиват за развитие на селото. Но да искаш подобни суми , и то без да предлагаш нищо настреща - струва ми се неразумно... да не кажа по-силна дума.
ПП Двамата съпрузи се оказаха преподаватели в СУ.
В стаята на първия етаж на стената беше сложено българското знаме с надпис - "Българино, помни своя род и език" .
|
|