Автор: b-w_devil
Дата: 20-10-09 13:59
Lalinda написа:
Не дебна нищо.
Снимам си прозорци и врати, само чакам блондинките и туристите да напуснат кадъра.
Пристигайки на ново място, обикновено вече знам какво ще видя и какво няма да видя, но не ми и пука...
Свикнах да купувам фотоалбуми, а аз самата да се съсредоточавам само върху това, което представлява интерес за мен.
***
Прочее, като издебнете момента, какво от това?
===============
Ами - ако почнеш да дебнеш прозорците и вратите, (които понякога се отварят), може да се заснеме нещо много по-любопитно, отколкото някое пребоядисано черчеве...
=============
Подобно виждане ми напомня един много, много интересен диалог (по-скоро, нещо като разпит), който в твоя чест няма как да не цитирам тука:
"... Старшията през това време седна да препише рапорта си, който беше допълнил през нощта с мастилени петна. Размазаните петна по ръкописа създаваха впечатление, че някой бе завивал мармелад в хартията.
Сега той основно преработи всичко и се сети, че не е попитал Швейк за нещо важно. Той нареди да го повикат и го попита:
— Умеете ли да правите фотографски снимки?
— Умея.
— Защо не носите апарата със себе си?
— Защото нямам апарат — гласеше откровеният и ясен отговор.
— А ако имахте, щяхте ли да правите снимки с него? — попита старшията.
— Ако имах, ама нали нямам? — простодушие отговори Швейк и спокойно понесе въпросителния поглед на старшията, когото тъкмо в този момент отново заболя глава, така че не можа да измисли по-подходящ въпрос от следния:
— Трудно ли е да се снима гара?
— По-лесно от това няма — отговори Швейк. — Гарата не мърда, стои си на едно място. Също така човек няма нужда да ѝ казва: „Усмихнете се.“
Старшията, значи, можа да допълни рапорта си: „Zum dem Bericht № 2172, melde ich…“[19].
И той се разпростря надълго и нашироко: „Между другото при кръстосания разпит, на който го подложих, той призна, че умее да прави фотографски снимки. Най-много обичал да снима гари. Фотографски апарат у него не бе намерен, но съществува предположение, че го е скрил някъде и не го носи със себе си, за да не възбужда подозрение. За това свидетелствува собственото му признание, че би правил фотографски снимки, ако имал апарат при себе си.“
Старшията, чиято глава беше мътна след вчерашния гуляй, все повече и повече се заплиташе в своя доклад за фотографските снимки и продължаваше да пише: „Както се изясни от собствените му признания, може да се твърди с положителност, че само фактът, че не е имал фотографски апарат при себе си, му е попречил да снеме зданията на гарата и изобщо различни места от стратегическо значение. Безспорно е, че той би постъпил по тоя начин, ако носеше със себе си въпросния фотографски апарат, който е укрил. Само на обстоятелството, че не е имал подръка фотографски апарат, може да се благодари, че у него не бяха намерени никакви фотографски снимки.“
— Това е достатъчно — каза старшията и се подписа, Той остана много доволен от съчинението си и с чувство на голяма гордост го прочете на младшия полицай..."
|
|