Автор: boni
Дата: 08-09-09 21:47
На 09.09.2009, от 18ч пред Народния театър "Иван Вазов" се открива една интересна изложба. Искрено ви препоръчвам да я видите. Един необичаен поглед към София - съвкупност от фотография и стихове на френски и български.
Авторката не е фоторгаф и снима с обикновена сапунерка:)
Ето и текст директно от нея:
ОТРАЖЕНИЯ ОТ ВИТОШКА
От поезията към фотографията: необичайна и непредвидима траектория
Към края на 2006г., семейството ни пристигна от Лисабон в България. И заживяхме тук Тогава реших да напусна работата си като учителка по биология и да се посветя изцяло на мечтата ми - поезията.
Бързо открих, че София е невероятен терен за нетърпеливото ми вдъхновение - спокойният и донякъде старомоден чар на град, в който се здрависват старинното, остарялото, модерното и авангардисткото.
И все пак... имаше нещо неудовлетворително в това мое творческо търсене. Отначало не можех да разбера какво.
Едва говорех български и това ме натъжаваше. Въпреки всичките ми лигвистични напъни, не напредвах достатъчно бързо. А исках да пиша сама стиховете си, директно на български /бях успяла на португалски в Португалия към края на престоя ми там/. Усещах се набъбнала от емоции, но неспособна да ги предам и споделя.
И тогава - неочаквано и за мен самата - се случи нещо вълшебно: постепено започнах да снимам София.
Без никога да съм изучавала фотографското изкуство и без някакво особено оборудване. Започнах да снимам повече и повече, по-често и по-често. Да улавям мигновението на сцените, да материализирам мимолетните видения. Да концентрирам в едно-единствено изображение всички строфи, които маршируваха в главата ми.
Изображенията се превръщаха в универсален език, в рамка на емоциите и красотата.
Тези снимки всъщност са стихове - ето защо се различават от обичайните туристически или репортерски кадри.
И все пак не се отказах да пиша придружителни текстове към снимките, дори и когато изображенията бяха красноречиви и не се нуждаеха от коментари.
Впоследствие организирах работата си по теми. Поетично-фотографските ми албуми неотстъпно следват моите софийски странствания. Софийският сняг, Софийските графити, Софийското метро и т.н. И сега - отраженията, уловени в софийските витрини.
Какво разказват отраженията от Витошка?
Тези 35 снимки и поеми сформират албум на определена тема и с единна водеща нишка.
Започваме с изучаването на женския лик, извършваме пътешествие до центъра на мъжа, и накрая размишляваме за хода на времето.
Снимките на отраженията са в наслоени равнини. По сходен начин и разказваната от тях история е с наслоени значения. Като чекмеджета, в които трябва да ровим докато открием търсения от нас смисъл. Но... предпочитам да замълча. Нека читателят сам открие онова, което иска да търси.
Същественото тук е, че нито снимките са по-важни от текстовете, нито обратното. Това поначало си е една двойна работа - многостранен и многозначен артистичен подход.
Ето защо благодаря от сърце на Френския Културен Институт в София и на Софийска Община, които не само приеха и координираха целия проект, но и разбраха необходимоста да представят работата ми в тази двойна светлина. Защото - ако не греша - при други обстоятелства поезията говори, а фотографията няма думата. Или пък обратното.
Рецепта на отраженията
Снимките са приготвени по следната рецепта:
Изберете си хубав слънчев ден.
Тръгнете в ранно утро на разходка по някоя търговска улица.
Вървете бавно и замечтано покрай магазините.
Отворете душата си, и вдъхновението само ще надникне.
Преструвайте се, че Ви интересуват стоките в магазините (най-често - дрехи).
Спрете пред магазина, който Ви заговори пръв.
Отпуснете погледа си в задния план на видяното.
Уловете отражението там. То е зад Вас, но го виждате пред Вас.
Плъзнете се леко пред витрината, за да го преместите.
Нагласете го така, че да има смисъл за Вас.
Нека чувствата да Ви завладеят, а историята да се напише сама в главата Ви.
Щракнете с фотоапарата.
Снимката е на лентата, а историята - вътре във Вас.
Остава само да ги материализирате.
Последният етап: Преводът
Имах невериоятния късмет да срещна Георги Д. Георгиев - българин, завърнал се в родината след 20 години прекарани във Франция. Владеещ и двата езика, той влезе в резонанс с творбите ми и предложи да преведе стиховете на "Отражения от Витошка".
С него моята работа най-сетне придоби завършен вид - един триптих, в който всеки елемент има своето значение: снимките, поемите на френски и поемите на български. За което съм му изключително благодарна.
Ето как успях да предложа на българите моя поглед към тяхната столица. От името на една "приютена" чужденка като мен. Този поглед е променлив: оригинален, чувствителен, саркастичен, еротичен, подигравателен, метафизичен. Пълен с носталгия и хумор. Но най-вече: пълен с любов към София и софиянци.
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram