Автор: d256h
Дата: 28-07-09 13:30
Въпроса е малко по-сложен отколкото някой си мисли (по тази тема)..
До сега, когато съм снимал сгради и архитектура, рядко се е случвало да си кажа 'ех що нямах сега филм в ръцете си'. Нещото, което ми е липсвало е дълбочината на цветовете. Първия път, когато изпсувах на тази тема беше, когато снимах една сграда със стъклена фасада, в която се отразяваше слънцето (преди залез). Трябваше да направя няколко кадъра с достатъчно недоекспониране, само и само да не се изпече слънчевото петно отразено в стъклото. После във ФШ кадрите се обработват и придобиват приемлив вид.
Подобно снимане направих с Олимпус ОМ2н и като ми извадиха снимките-зяпнах! Филма идеално понася кадри с претоварвания (като подобно слънчево петно във фасадата) и няма нужда от никакво обработване във ФШ, като в същото време целия кадър е добре експониран. Това беше първото ми разочарование от цифровата фотография...
Второто беше подобно, но снимах пейзаж. Имаше невероятно красиви облаци, много нюанси на бялото и жълто-сребристото. От филмовата камера кадъра беше богат на цветове, преливане, полутонове...всички нюанси, а на цифровата камера... мъка, направо осъкатена работа.
В смисъла на горното мога да кажа, че според задачата си избирам и камерката. Ако трбва да снимам футболния отбор на сина ми, няма проблеми да изпердаша 300 кадъра с цифрака, но ако ще съм някъде в Родопите и ще снимам пейзаж, определено ще започна с филмовото тяло и дори няма за миг да си помисля да опитам с цифрака...
Моя опит е такъв..
Публикацията е редактирана (29-07-09 10:59)
|
|