PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Теми - forum: Фотография

първа

1 всички

напред

последна

За геометрията и любовта - една среднощна спекулация.

Автор: nomadsl
Дата: 18-04-09 02:47

Днес, по ред житейски причини, седя затворен в къщи в това хубаво време. Седя, наблюдавам как топлото априлско Слънце чертае сенките на щорите по стената и си мисля: Какви идеални линии чертае Слънцето - това е защото неговите лъчи му са успоредни. Е, те не са точно успоредни, но нали е много далече Слънцето и ъгълът между тях е пренебрежимо малък - направо си изглеждат успоредни.

Спомних си някогашните училищни уроци за успоредни линии - че всеки две прави линии, които лежат в една равнина и не се пресичат, са успоредни. Спомних си и анекдотите за определението на права линия - линия успоредна на партийната и т. н. И другата аксиома - че през точка, лежаща в дадена равнина може да се прекара една единствена права, успоредна на определена друга права от същата равнина.

С други думи - две успоредни прави не се пресичат. Никога. Поне при Евклид - не.

А в съседния час по физика учехме за Големия взрив, когато от гигантската експлозия на една точка се е породила цялата вселена и самите ние.

Седя аз и си мисля: Щом тази гигантска експлозия е породила всичко, включително и двете успоредни прави от часа по геометрия, то няма начин единия край на тези прави да не се намира в същата тази точка. Следователно те се пресичат. И не само те. Всички възможни прави /и криви/ се пресичат в същата точка. Да не усложняваме модела и да спрем до тук.

Голямо нещо е геометрията. Модерната. Сега Лобачевски и други ще го обяснят проблема без никакво усилие.

Седя аз и си мисля. Какво ли би казал поп Христо, от когото утре ще си запаля свещичката, ако му разкажа за своите умозаключения. Дали ще каже: Аналогичен случай в наше село - тъй като всички сме произлезли от Бог и във всеки от нас има частица от неговата божественост; можем да се караме, да спорим, да се презираме и да си мислим, че сме много различни. Но всички всъщност разказваме една и съща история. Поне с едно и също начало.А в зависимост от "модела", вероятно и с един и същи край. Защото сме едно и също.

Но си има наука, която обяснява всичко това. Обяснява го така цялостно, че повече не можеш и да желаеш.

Любовта.